Иво Станков - Три чифта белезници

Обух си обувките, но се наложи да ги сменя, защото бяха мръсни, а и нощес бе валяло…

…проблясъкът бе мъгляв, но отчетлив; сякаш име, което с дни съм се мъчил да си спомня, се появява, когато най-малко ми трябва, … без причина и без смисъл…

…За миг спрях, поразен от яснотата, с която видях събитията от последните дни… Обхвана ме внезапен страх. Не можех да помръдна! Всичко бе толкова просто. Също като в глупавите детективски романи на 23-а страница… Само дето при тях никога не можех да разреша случая…

Не бях сигурен дали заключих, но беше твърде късно да се връщам. Улисан в апокалиптични видения, за малко не изкрещях — между етажите видях Хаусфюрер. Вървеше бавно нагоре по стълбите. Имаше такова изражение на лицето, че неволно спрях. Въпреки това се опитах да не го гледам в очите, сякаш в моите той можеше да прочете това, което самият аз бях осъзнал преди малко.

Какво нещастие, какво нещастие!… Завайка се портиерът. Изглеждаше потресен — нещо, което никога не бях очаквал от него. Задуших гласа, надигнал се в мен и го погледнах въпросително.

Госпожица Дженифър — вестникарката от ъгъла, от която винаги купувах вестника Ви — намериха я убита току до нашия вход… Просто не мога да повярвам… Та кой би го сторил, тя беше толкова крехка! Как са могли… и да не чуя нищо… — всеизвестно беше, че Хаусфюрер си поспива нощем. Може би затова видях и искрица гузна съвест в погледа му; а може би не затова…

Затова и закъснях… — вестникът стърчеше от лявата му ръка, но не му обърнах внимание и побягнах надолу по стълбите. Ако бях останал, щях да започна да крещя и нямаше да спра, докато не изгубех гласа си напълно. Тичах надолу все по-бързо, сякаш бягайки от себе си… Но имах план…

В просъница усетих, че нещо убива на лявата ми страна. Събудих се! Рязко отдръпнах лявата си ръка от лицето, но от вика ми остана само протяжен стон. Малко под китката гривната на белезниците се бе килнала на страна, а от нея висеше остатъкът от скъсаната верига! Продавачът в оръжейния магазин ме бе погледнал странно вчера ( гати перверзника ). Не всеки ден човек като мен купуваше белезници, и то от най-здравите… Но си бе замълчал — това му беше работата…

…Невероятно трудно е човек да осъзнае и приеме мисълта, че някой друг, нещо друго живее в него… Незнайно защо — наречете го шесто чувство, предчувствие, видение… реших, че ужасът от съня ми се е вселил в мен… Разбира се можех да отида на лекар, но съвсем разумните ми действия снощи доказваха, че не съм луд… А и освен по деянията му, по нищо друго не личеше, че то е там… Контролираше сънищата ми,… ставаше мен, докато спях… и убиваше.

Аз съм рационален човек и мисли за врачки и черна магия са ми чужди… Помислих да се опитам дълго да не спя, но бързо се отказах — все някога щях да се предам… и то щеше да се върне. Не можех да се предам в полицията — щяха да ми се присмеят „…Човек като Вас…“; а там бе най-сигурно за мен… Господи, то бе силно… Да разкъса белезниците… А аз съм рационален човек…

Не бях убеден,… за мен бе невероятна самата мисъл — все едно Исус да е бил Пилат, докато онзи спял…, но вчера, както си работех над последния проект… нещо избухна в мен и ме накара да изпусна листите, които държах… Наведох се да ги вдигна…

…и тогава то отново проблесна в мен… Тичах по улицата, а някой тичаше пред мен… Напредвах с огромни крачки. Скочих върху него и го повалих. Това бе жена!… Тя извика и скри лицето си с ръце…

Изкрещях. Имах усещането, че в мозъка ми е станало късо съединение. Внезапна мълния главоболие разцепи главата ми, утихна за секунда, след това се върна като звука от жестокия гръм… Заваля дъжд от болка…

…Седнах на леглото и стиснах зъби. Не исках да погледна надолу! От всичко на света в момента най-много исках да чуя познатото почукване на вратата, да се усмихна и да разбера, че всичко си е по старому. Но тъй като цяла вечност никой не почука, усетих, че трябва да погледна надолу. Погледнах. Издишах бавно — отчасти с облекчение, отчасти — с любопитство. На пода нямаше нищо. Нито на масата. Може би днес нямаше да има бележка?…

Погледнах през рамо и видях, че другата гривна виси заключена на рамката на леглото. Какво, по дяволите… Наведох се и точно до двата крака на леглото, където бяха съединяващите болтове, видях няколко стърготини. Но по ръката ми нямаше никакви белези… Тази сила ме учудваше. Как можеше… как можеше нещо да усили физиката ми …освен,… освен ако това нямаше нищо общо с физическа сила… Но аз знаех… Знаех какво да сторя… Знаех как да го спра…