Стефан Стамболов - Над караисенските герои

Спете тихо, братя мили,
лека да ви е пръст.
Нек над вашите гробове
и да няма кръст!
Вий юнашки тук се бихте
и без да ви е страх,
за свобода кръв проляхте,
станахте на прах.
И макар вий да умрехте,
но ваша живот
ви направи да живейте
во веки веков.
Всеки с почит ще приказва
за ваще дела,
за пример ще ви показва
на свойте деца,
И кога за вази слушат
малките деца,
силно, бърже ще затупват
техните сърца.
Много от тях ще поискат
тъй също кат вас
да се бият, да страдаят
за свободен глас.
Веч почивайте си сладко,
юнашки мъже,
спете тихо и дълбоко
с спокойно сърце.
Не жалехте за народа
ни деца, имот.
А за милата свобода
своя живот.
Но кат левове безстрашни
дойдохте при нас;
нож, куршуми, кол, бесилки —
нищо зарад вас!
Видя турчина как бие
българският нож,
и от него потрепера
и злият черкез.
Клахте, бихте, с кръв поихте
свойте ножове.
И напълно показахте
на тез врагове,
че не е съвсем угаснал
старият вулкан.
А е мълчал и приготвял
в дънотоо си сам —
гъста лава, прах и пепел,
огън смесен с дим.
Сили готвял, сили трупал
сбирал всеки ден.
Уморени, изранени
и без сън нощя,
заградени и лишени
от хляб и вода,
Вий юнашки претърпяхте
раните, глада,
и под слънцето стояхте
жадни без вода.
И кат взехте скъпо, скъпо
за своята кръв,
вий спокойно посрещнахте
славната си смърт…
Сгладили се, уравнили
днес тез гробове;
сред тревата там порасли
разни цветове.
И над гроба кат навеждат
свойте връхцове,
и пръстта ви кат целуват
в свойте цветовце,
те на вятъра си шепнат
с тих и тънък глас:
„Славни мъже спят, почиват,
ветре, тук под нас…“.