Стефан Стамболов: Зеленей се горо-сестро…

Зеленей се горо-сестро,
зеленей се, хубавей,
нека в твойто клоне често
жална песен славей пей!
Нека пее вместо попа
над моя труп изранен,
ази скоро под тоя дъб
ще издъхна млад, зелен.
Ще се гостят с месата ми
твойте хищни зверове,
ще развлекат костите ми
в дърлбоките долове.
И в черепа, дето мисъл
свещена съм аз хранил,
ти ще видиш смок-усойник
гнездо как си е завил.
Ще да видиш!… Ех, какъв е
лъжовния тоя свят —
всичко в него, що живее
рано-късно става прах.
Не ме е жал, че незнаен
сред гората ще умра,
на тежките рани жертва,
на жаждата и глада.
Че не ще ме в гроб положи,
че не ще ме поп опей,
че вятъра по полето
моя прах ще да развей!
Най ми е жал, че не можа
да сполучи моя план,
че народа пак остана
роб на бесния тиран.
Че не можих както исках
да си дода във града,
и кир Янка във гърдите
с ножа си да пробода.
Защото е тоя Юда
много хорица убил,
и народа със турците
колил, бесил, грабил, бил.
Ех, види се горо-сестро,
такваз била мойта чест,
да умра, без да наситя
праведната своя мест.
Да умра преди да видя
моя край освободен,
и предателя наказан,
и тиранина строшен!
Но, послушай, горо-сестро,
аз усещам пред смъртта,
че след малко ще възкръсне
България из калта!
Че ще дойде Избавител,
той турците ще строши,
и свободата, ред и правда
в таз страна ще въдвори.
Тогаз, горо, вместо мене
на народа ти кажи,
да не слуша голи думи
и измислени лъжи
Да не вярва, че крадеца
във честта си се кълне,
да говори убиеца,
че за правда ще умре.
Да не вярва, че вълка е
вече нрава си сменил,
и с овцете че живее
мирно се е съдружил.
Да не вярва предателя,
че ще стане патриот,
да не суша съветите
на сегашен(?) идиот…
………………