Рекс Стаут - Почти мъртъв

Тъй като последваха различни подробности от технически характер, ми хрумна да заведа мисис Моллой при орхидеите, но идеята ми беше отхвърлена като несериозна. Ако някой проявява интерес към разясненията на Паркър по законната процедура за даване на правомощия, може да му позвъни в кантората. Общо взето се стигна до три варианта, единият от които бе отхвърлен като много разтеглен и продължителен. Междувременно Дегън звъня два пъти на адвоката си, до като нещата се решат окончателно. Накрая Паркър обеща да се заеме веднага, а Дегън се съгласи да се срещне със съдия, щом се наложи. До понеделник, даже и по-рано трябваше да успеем да се доберем до съдържанието на сейфа.

Паркър се канеше да тръгва, когато се обади сержант Пърли Стебинс от „Убийства“, Имаше неприятна новина. Не можах да отговоря на въпросите му и предадох на Улф какво ми каза:

Стебинс е на телефона. Снощи в 11,48 часа вечерта на Ривърсайд са блъснали с кола човек. Убитият е Джон Джозеф Кимс. Преди един час намерили колата, която го е блъснала, паркирана на Бродуей. Двигателят е още топъл. Снощи е била открадната от 92-ра улица. Това, че колата е крадена, кара Пърли да се съмнява в преднамерено убийство и го свързва с евентуално разследване, което Кимс е вършил. Иска да знае дали си го изпратил ти. Отговорих, че не винаги ме информираш подробно и обещах да му предам твоя отговор.

— Кажи му, че съм зает в момента. Ще го избереш по-късно.

Предадох каквото трябва и затворих телефона.

Улф беше стиснал устни, а слепоочията му пулсираха. Погледна ме напрегнато и настойчиво попита:

— Ти го познаваш. Каква е вероятността да е загинал по невнимание?

— Никаква! Джони не би го допуснал.

Искаше да знае мнението и на Сол.

— Арчи е прав, сър. — Сол беше станал, докато предавах думите на сержанта. — Не, че е невъзможно по принцип, но не мога да го повярвам точно за Джони.

Улф отправи този път поглед наляво.

— Мисис Моллой, досега липсваха доказателства, че Хейс е невинен и вие имахте право да го подозирате в убийството на съпруга си. Вече можете да се успокоите. Такова доказателство е налице. Снощи изпратих Джони Кимс да издири и разпита няколко души по делото Хейс, и са го убили. Това ми е достатъчно да считам, че Питър Хейс е невинен. — После извърна рязко глава вдясно. — Мистър Паркър, трябва спешно да ускорим нещата. Моля ви да действувате бързо!

Не бих казал, че това е в стила на Паркър, но се раздвижи. Тръгна към входната врата и излезе от кантората.

Тонът на Улф накара и Дегън да се намеси. Неговият въпрос беше малко неочакван.

— Давате ли си сметка какво говорите, мистър Улф?

— Да, сър. Защо? Имате ли нещо против?

— Не става дума за това. Вие сте доста възбуден в момента и се съмнявам дали ясно съзнавате какво обещахте на мисис Моллой. Не са ли това напразни надежди в случай, че не успеете да докажете невинността на Питър Хейс? Позволявам си да ви попитам в качеството си на неин стар приятел.

— Възможно е да сте прав. Приемете го като една малка хитрост, насочена против мен. Поемайки ангажимент към мисис Моллой — пред свидетели, аз се задължавам да докажа твърдението си с цялата своя отговорност и авторитет. В случай, че не успеем, и двамата ще го преживеем еднакво тежко.

— Не трябваше да го казвате по този на чин! — Дегън сложи ръка на рамото й. — Зелма, много ще се радвам, ако излезе прав. Знам колко ти е тежко. Мога ли да направя още не що за теб?

Мисис Моллой кимна отрицателно с глава и аз отидох да го изпратя до вратата. Като се върнах, Сол беше седнал по-близо до Улф, който обясняваше нещо на мисис Моллой.

— Ще отговоря на въпроса ви, само при едно условие — да не се доверявате на никого.

— Никой не трябва да подозира какво замислям. Освен Дегън, имам сериозно основание да подозирам и други ваши приятели. Готови ли сте да изпълните условието ми?

— Приемам всичко, което е в полза на разследването — заяви тя категорично. — Попитах само какво е трябвало да свърши Джон Кимс.

— Ще ви кажа, може би ще ми помогнете. Преди това искам да ми обещаете пълна секретност!

— Можете да разчитате на мен!

Без да я изпуска от погледа си, потри нос с ръка. Отново бе изправен пред един стар, неразрешим проблем — малко мъже си държат езика зад зъбите, а сред жените изобщо няма такива. В този момент Улф имаше нужда от факти и прецени, че трябва да рискува.

— Кимс тръгна към 7 часа снощи със задачата да издири тези, с които сте ходили на театър вечерта на 3 януари, за да разберем… Но какво ви е, мисис Моллой?