Рекс Стаут - Почти мъртъв

Беше отворил уста от изненада.

— Остава да кажете, че подозирате и мен! Да, вие почти го казахте преди малко.

— Стига глупости! Алибито ви не ме интересува. Кимс трябваше да научи как стоят нещата с излишния билет за театър. Той е бил поводът да излезете онази вечер. Някой е трябвало да осигури отсъствието ви от апартамента, за да бъде спокоен, че съпругът ви е сам. Кимс получи имената и адресите на мистър Ъруин и семейство Аркоф. Трябваше веднага да ми докладва, ако поканата за театър е била нагласена. Не успя, но сигурно е попаднал на много сериозна улика. Страхът от разкриването й е накарал убиецът на Кимс да открадне колата, с която го е блъснал.

— Но тогава… — Тя отхвърли мисълта с отривисто движение на главата си, — Не мога да повярвам! Сигурно Кимс го е видял!

— Не знам. Не успя да се обади. Мисис Моллой, разкажете ми какво точно се случи вечерта на 3 януари!

— Мисис Аркоф ми се обади по телефона в 7,30 часа. Вече го казах на процеса.

— Знам, но искам да го чуя от вас. Какво ви каза тя?

— Каза ми, че заедно със съпруга си са по канили Том и Фани Ъруин на вечеря и на театър. Двамата са били вече в ресторанта, когато Том им позвънил да каже, че Фани ос тава вкъщи, защото има главоболие. Уговарят се да се срещнат направо във фоайето театъра. Тогава Рита Аркоф покани мен и аз се съгласих да отида с тях.

— Ходихте ли в ресторанта?

— Не, нямаше време. Трябваше да се облека. Срещнахме се в театъра.

— Колко беше часът?

— 8,30.

— Те бяха ли вече там?

— Да — Рита и Джери. Почакахме малко Том заедно. После двете с Рита решихме да влезем, а Джери остана във фоайето до идва нето на Том. Рита му каза да остави билета на Том на касата. Джери й възрази, че имат уговорка да се чакат. Рита и аз не искахме да пропуснем началото и побързахме. Играеше се „Чучулигата“ с Джули Харис.

— Скоро ли дойдоха двамата мъже?

— Доста време мина. Появиха се почти в края на първото действие.

— Кога свърши то?

— Не зная. Стори ми се много дълго.

— Арчи, нали си гледал пиесата?

— Да, сър. Първото действие свършва към 9,45 или 9,40.

— Ти, Сол гледа ли „Чучулигата“?

— Да, сър, първо действие свършва в 9,40.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, сър. При мен всичко се запечатва.

— И се оказва много ценно в момент като сегашния. Мозъкът е за това — ако го имаш. За колко време се стига до 171 Ист стрийт — 52 до театъра?

— След 9 часа ли, сър?

— Да.

— При бърз ход, ако няма много хора, за 8 минути, а при най-лошия случай — за 15.

— Мисис Моллой, учудвам се, че не сте отдали никакво значение на този факт. Анонимното обаждане за чутия изстрел е било в 9,18 часа. Полицията пристига в 9,23. Дори и да ги е изчакал, което не мога да допусна, убиецът е могъл да стигне до театъра преди края на първото действие. Не ви ли мина през ума?

— Искате да кажете, че Джери и Том са могли да убият Майк?

— Ами да. Чудно ли ви се струва?

— Не е възможно!

Тя почти извика. Улф схвана, надявам се, какво я накара да реагира така. В момента, когато е научила, че съпругът й е с куршум в главата, а П. Х. с пистолет в джоба се е опитал да избяга, тя си е представила случилото се, което и досега тегне като камък на шията й. Бях сигурен, че никога няма да го сподели с Улф.

— Джери и Том не са имали причина да го убият! Защо за бога? И после те и двамата са били в бара отсреща. Том влезе малко след нас с Рита и каза, че му се пие нещо — двамата са отишли там за по едно…

— Кой ви каза това?

— И двамата ни го казаха, а ние възразихме, че са се поувлекли.

— Хайде да се върнем малко — изръмжа Улф. — Не е ли било по-нормално мистър Аркоф да остави билета на касата, вместо да чака във фоайето?

— Работата е там, че Рита не го помоли, а просто му нареди. Такава си е. Джери мрази тя да му диктува какво да прави. Вижте какво, мистър Улф! — каза тя искрено. — Някой си е убит и това може да значи нещо, но какво общо има всичко с мен? Не ме е грижа какво ще стане по-нататък! Аз съм почти труп и не бих си мръднала пръста за никого, дори за най-добрите си приятели! Мисля, че си губите времето. Да приемем, че са излъгали за бара! Сигурна съм, че никой от тях няма повод да убие Моллой.

— Ще видим — Улф я прекъсна. — Снощи някой е имал толкова сериозен повод да се страхува от Кимс, че го е убил. Погледът му се премести върху часовника. — След 7 минути обедът ще бъде готов. Вие, мисис Моллой, ще обядвате с нас. И ти Сол. После Сол ще остане на разположение на мистър Паркър, а вие ще ми разкажете най-подробно какво знаете за приятелите си; след това ще ги поканите да дойдат тук в 6 часа.