Рекс Стаут - Почти мъртъв

Без да се колебае тя отвори чантата си. Запитах се възможно ли е такава доверчивост към един почти непознат човек, макар че отговорът ми беше много добре известен. Тя го правеше за Питър Хейс; аз бях само непознатият.

Улф кимна одобрително, взех ключовете и обещах да се обадя, ако открия нещо. Добавих, че писмено ще я уведомя какво съм взел и тръгнах. Посегнах към палтото си, когато чух входния звънец — през стъклото на вратата разпознах силуета на Сол Панзър. Отворих му бързо. Сол винаги е бил и ще бъде загадка за мен, като започнем от овехтялото кепе, с което никога не се разделя. С такова нещо на главата в никакъв случай не бих останал незабелязан на улицата, а при срещата ми с клиенти трудно бих се добрал до някаква информация. Но за Сол няма прегради; той е само и единствено физически уязвим. Закачи си палтото, а шапката натика в джоба. Върнах се в кантората да кажа на Улф, че е дошъл. Влязохме почти заедно.

— Разказвай! — Улф зачака с интерес. Сол хвърли бърз поглед към червения стол.

— Давай смело! Мисис Моллой е наш човек. Мисис Моллой, да ви представя Сол Панзър.

Поздравиха се. Той кимна леко както винаги, седна на най-близкия до него стол и започна:

— Двама служители от компанията Метрополитън Сейф Дипозит разпознаха Ричард Рандъл на снимката, която им показах — снимката на Майкъл Моллой. Рандъл е наел сейфа за съхраняване на ценности. Не споменах нищо за Моллой, но имам чувството, че един от тях надуши нещо. Нарочно не попитах за сейфа. Дойдох направо тук да решим как да действаме. Ако усетят, че сейфът е нает под чуждо име от човек, който е бил убит, те ще се отнесат веднага до прокурора. Не познавам законите и не знам какви права има прокурорът след произнасяне на присъдата, но си помислих, че ние първи трябва да се доберем до този сейф.

— Добре си направил. Можем ли да разчитаме, че човекът на снимката е наистина Рандъл?

— Напълно. Да разказвам ли подробно всичко?

— Мисля, че не е необходимо, щом си сигурен. Предизвика ли посещението ти някакво подозрение?

— Не особено. Опитах се да пипам внимателно. Едва ли ще се размърдат, но ако решат, трябва да ги изпреварим.

— Ще се наложи. Мисис Моллой, вие сигурно не знаете за какво става въпрос.

— Като че ли се досещам — погледна към мен. — Вчера споменах на Гудуин за синята хартийка в плика с билета за хокейния мач. — Отговорих й, че е на прав път. — И вече успяхте да откриете, че съпругът ми е бил Ричард Рандъл?

— Да, мисис Моллой — каза Улф. — Това променя нещата. Много бързо трябва да се изясни какво е съдържанието на сейфа. За тази цел Рандъл си остава Моллой за външния свят. Налага се вие да получите право на достъп до сейфа. По него ще има отпечатъци от пръстите на собственика и проби могат да се вземат веднага — това едно. За второто трябва повече време. Мисис, вие казахте, че не искате да се занимавате с имуществото на съпруга си. Напълно ви разбирам и оправдавам. При вас чувствата надделяват над разума, но в момента това не е от полза за никого. За да разберем какво има в сейфа, имаме нужда от вашата помощ. Като вдовица на убития, ваше право е да се разпореждате с имуществото му. Понякога получаването на правомощия е бавна и дълго процедура, но ако… Как да разбирам жеста ви?

— Казах ви вече. Не искам да се занимавам с това!

Почувствах как у Нироу се надига някакъв растящ гняв, а погледът му беше почти свиреп.

— Арчи, как да разбираме мисис Моллой? С моя помощ успяхме да овладеем положението.

— Мисис Моллой, срещу вас седи един почти гениален мъж, но и той има своите слабости. Една от тях е да подклажда у мен самочувствието, че красивите жени не умеят да ми отказват. Това е твърде практично. Когато му откажат, той просто знае кой ще свърши работата вместо него. Не мога да се преборя с тази негова слабост, а и той едва ли го очаква от мен. Току-що го чухте да казва, че чувствата замъгляват разума. Какъв смисъл има да спорите? Искам да ви задам един въпрос! — Тя кимна с глава. — Представете си, че не се стигне до обжалване на присъдата и Питър Хейс свърши на електрическия стол. Ако по-късно отварянето на сейфа доведе до доказателства, че друг е извършил убийството, как ще се чувствате вие?

Отново прехапа устни.

— Не е честно да ми задавате такива въпроси!

— Защо не? Това са само предположения. Този сейф може и да е празен, вие просто знаете, че не съществуват доказателства за невинността на Хейс, защото той е убиецът. Това обяснява вашето нежелание да ни помогнете.