Рекс Стаут - Почти мъртъв

Четвъртъкът ме умори много. Със сутрешната поща пристигнаха куп писма във връзка с обявата и трябваше да подготвя отговорите. Обади се Херълд от Омаха. Съпругата му не го оставяла на мира. Успокоих го, че няколко души работят здраво по неговия случай и скоро ще го информираме докъде сме стигнали. Фред Дъркин се отби да каже, че от петте места с телефон около Моллой никой не се сеща да са се обаждали около 9 часа вечерта на 3 януари. Продавачът на газирани напитки в смесения магазин на ъгъла точно тогава бе заминал за Ню Джърси и Фред искаше да знае дали да го търси. Казах „да“ и му пожелах успех. Ори се обади от кантората на Фреър да пита дали мисис Моллой е наела адвокат. Обясних му, че Улф днес ще разговаря с нея за това. Лон Коен от „Газет“ ми поднесе най-неочаквано една „загадка“, както я нарече.

— Слушай внимателно! — започна той. — Във вторник Арчи Гудуин ми съобщава, че двамата с Нироу Улф нямат нищо общо с процеса „Питър Хейс“ и следователно П. Х. от обявата на Улф е съвсем друго лице. В сряда вечерта, обаче, получавам бележка от Гудуин, в която ме моли да дам на приносителя на същата — Сол Панзър, едно по-ясно копие от снимка на Майкъл М. Моллой. Питам се, има ли разлика между Арчи Гудуин и едно фалшиво ченге?

Не беше виновен, а и не биваше сега да му казвам как стоят нещата. Отговорих, че бележката е явно някакъв фалшификат и обещах подробна информация за вестника му при първа възможност.

Зелма Моллой дойде точно в 11 часа. Помогнах й да съблече палтото си в сиво приглушено каре и тъкмо отидох да го закача, когато изтрополя асансьорът. Улф слизаше. Спря се като я видя, и наведе почти незабележимо глава за поздрав. Представих му я. Придружих гостенката до червеното кресло. Улф я премери с поглед, като се опитваше да не изглежда намръщен. Познавам го много добре и ми е много ясно състоянието му, когато трябва да се напряга. При него един ден разпит и то с жена е почти кошмар. Очаквах да каже точно това, което каза.

— Арчи, мисис Моллой не ме познава, а с теб е разговаряла вече. Не е ли по-добре да продължите заедно, като изложиш пред нея как стоят нещата във връзка с имуществото на съпруга й?

Тя ме погледна. Когато бяхме у тях, седеше с гръб към прозореца, сега седна срещу светлината, но това не ми пречеше да продължа да я наблюдавам внимателно. В присвитите й очи имаше изненада.

— Неговото имущество? Помислих, че искате да продължим, мистър Гудуин.

— Разликата не е много голяма — дадох й надежда. — Ако си спомняте, вчера ви казах, че ще отсъствам от кантората, но се наложи да остана. И тъй като въпросът с имущество то на съпруга ви е част от разследването, трябва да разполагаме с всички сведения и книжа на Моллой. Завещание няма, следователно право да притежавате документите, които той е оставил, имате само вие като негова съпруга. Трябва да ни предоставите всичко, което имате в момента, но се налага първо по съдебен път да се уредят правомощията ви да се разпореждате с имуществото му.

— Но аз не желая! Не искам да имам нищо общо с това, което му принадлежи! Може би някои мебели… ако… — не се доизказа. Жестът й с глава беше много категоричен. — Не искам нищо!

— Как се оправяте с парите?

— Вчера мислих много след като си отидохте. — Гледахме се право в очите. — Дължа ли някаква сума на Нироу Улф?

— Не, мисис Моллой — долових как той поклати отрицателно глава. Това вече я обвързваше. Отново срещнах погледа й. — В този случай става въпрос за отношения между нас и Фреър. От вас се искат само някои сведения. Попитах за пари, защото съпругът ви може би е оставил известна сума.

— Не ми говорете повече за пари, моля ви! Имам някакви спестявания, които ще ми стигнат на първо време. Не съм в състояние да мисля какво ще стане по-нататък. — Тя отчаяно прехапа устни. — Нямам кой знае какъв избор, но не бих могла да се заема с това, което искате от мен. Трябваше отдавна да се разделим с Моллой. Попречи ми глупавата гордост.

— Както кажете, но не би било излишно да погледнем поне чековата му книжка. Разбрах от мис Брандт, че мебелите от кантората са разпродадени. Малко преди това някакъв мъж е ходил да прибере нещата от бюрото на Моллой. Това известно ли ви е?

— Да, зная. Том Ъруин е наш приятел, мой и на съпруга ми. Кантората трябваше да се закрие и го помолих да направи необходимото.

— Къде са книжата?

— Том ги донесе в къщи. Там са в три кашона. Не проявявам никакъв интерес към тях.

— Може ли да ги видя, мисис Моллой? вие и без това сте заета с Улф. Ако ми дадете ключа на апартамента, още сега ще прескоча до там.