Рекс Стаут - Почти мъртъв

След приключване на обяда тримата се върнахме в кантората и продължихме. Фреър се обади да изиска всичките сведения по делото. Като пристигнаха, ги преровихме основно. Към 6 часа трябваше да дойдат Сол Панзър, Фред Дъркин, Ори Кедър и Джони Кимс, основните ни сътрудници. На всеки се плащаха по 160 долара на ден чисто. Тридесет дни по 160 са 4 800 долара — честолюбието на Улф щеше да му струва доста скъпо. Нищо не се получи от проверката по свидетелските показания на мисис Моллой за съпруга й и не се учудвам. С това се бяха заели някакъв чиновник от кантората на Фреър и едно глупаво парвеню, препоръчано от детективското бюро Харлънд. Все пак бяха успели да се докопат до някои подробности.

Моллой бе разполагал с две канцеларии в 24-етажния кошер на 46-та улица до Медисън Авеню. На вратата имало надпис МАЙКЪЛ М. МОЛЛОЙ — НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. Поддържал секретарка и помощник за различни услуги. Наемът за януари беше платен, почти похвално, тъй като 1 януари е празник, а той умря на 3-ти. Завещание не се намери. Моллой си падаше по борба и хокей на лед. През последните 6 месеца бяха ходили с тогавашната му секретарка Дилиа Брандт на вечеря в ресторант по два-три пъти в седмицата. Служителят на Фреър и контето спрели дотук.

Мисис Моллой не разказала кой знае какво за бизнеса на съпруга си. Докато тя заемала поста секретарка, повечето сделки били сключвани извън кантората и не е могла да знае нищо. Шефът е преглеждал пощата сам — не е била много. Тя написвала по 1012 писма в седмицата, само няколко от които свързани с пряката му дейност. Основните задължения на мисис Моллой са били да говори по телефона и да приема съобщения за мистър Моллой; той често отсъствувал. Очевидно се е интересувал предимно от провинциални имоти. Не е сключвал сделки в Ню Йорк. Никой не знае какви са били приходи те му.

Що се отнася до евентуални лица, които биха могли да го убият, мисис Моллой беше посочила четирима мъже в лоши отношения със съпруга й, но при проверката те не предизвикаха съмнения. Само единият от тях беше обиден жестоко от отказа на Моллой да плати загубен от него облог, под претекст за неяснота в условията. Мина ми през ума, че този същият можеше спокойно да ликвидира Моллой и да намери някой като Питър Хейс да опере пешкира. За това се иска характер.

В 4 часа същия ден излязох и се отправих към 171 Ист стрийт за срещата с мисис Майкъл М. Моллой, уредена от Фреър. В таксито на път за Ист стрийт, ако някой ме беше спрял да ми каже, че съм попаднал в целта, бих се хванал. Обикновено оставам случайността да ме води, но държа аз да избера момента.

На 52-ра улица — изток намерих стара жилищна сграда, ремонтирана отвън и отвътре заедно с останалите около нея, боядисани в хубаво сиво с детайли в различни тонове — жълто, синьо, зелено. Пред входа натиснах звънеца с надпис МОЛЛОЙ и вдигнах слушалката. След секунда някой се обади. Казах си името. Резето на вратата щракна, отворих я и се качих с асансьора до бия етаж. На излизане хвърлих бегъл поглед към стълбище то. Тук беше извършено престъпление, а като следовател ме интересуваше всичко.

— Мистър Гудуин?

Обърнах се. Тя стоеше на вратата. Мисис Моллой бе само на 8 крачки и докато стигна до нея, бях наясно със себе си — нещо, което други жени при мен се получава след много дълго време. Не смеех да се загледам никъде. От пръв поглед разбрах, че ако си го позволя, ще стане страшно и няма да мога да се спра да не я пожелая цялата. В случая това беше абсурдно — главно заради положението, в което се намираше П. Х.. Повтарях си, че оттук нататък трябва да мисля само за работата, която бях дошъл да върша. Признавам, че се усмихнах, когато минах покрай нея. Почти успях да си внуша колко професионално го направих.

Въведе ме в чудесна голяма всекидневна с три прозореца. Детективът у мене се досети, че в тази стая П. Х. беше намерил трупа. Килимите и мебелите бяха по неин вкус. Не ме питайте как разбрах… Та аз бях там и ги видях, видях и нея с очите си! Моллой седна до прозореца. Покани ме да направя същото. Взех си стол и го поставих срещу нея. Мистър Фреър й казал по телефона за консултациите си с Улф и той обещал да изпрати своя помощник Гудуин да говорят. Не попита какво искам.

— Трудно ми е да започна — казах, — защото сме на различни мнения по един много важен въпрос. Фреър, Улф и аз мислим, че Питър Хейс не е убил съпруга ви, а при вас е обратното.

Тя рязко вдигна глава.

— Защо ми казвате това?

— Защото не си струва да увъртаме нещата. Просто няма какво друго да мисли човек на вашето място и изобщо е невъзможно да се съсредоточи. Такъв жесток удар лишава от всякакъв разсъдък. При нас е друго. Нашите мозъци трябва да работят в такива случаи. Искаме да сме наясно с едно — желаете ли да докажем, че сме прави и да го оправдаем, без да ви давам голяма надежда за това.