Рекс Стаут - Почти мъртъв

В центъра на вниманието на защитата е вдовицата Зелма Моллой, на 29 години — 14 години по-млада от съпруга си и доста фотогенична, ако се съди по снимките във вестниците. Призоваването й за свидетел предизвиква спор. Заместник — прокурорът предявява иск да й бъдат зададени няколко въпроса с оглед на това, че е под подозрение. Съдията отказва да го уважи. Например, въпросът на заместник-прокурора „Питър Хейс любовник ли ви е?“ се задава по такъв начин: „Какви бяха връзките ви с Питър Хейс?“

Тя отговаря, че харесва много Хейс и го счита за свой добър приятел, когото обича. Твърди, че чувствата им са взаимни. В края на краищата отношенията между тях не са квалифицирани като изневяра. Що се отнася до семейството, година след началото на общо 4-годишния брак мисис Моллой е сигурна, че е направила грешка, макар че би трябвало да познава Моллой добре; 12 месеца преди да се оженят е работила при него като секретарка. Обвинението изстрелва към нея неочаквания въпрос: „Мислите ли, че той трябваше да бъде убит?“ Тук Фреър се противопоставя и бива подкрепен, а обвинението продължава: „Какъв човек беше съпругът ви?“. И на него следва реакция от страна на Фреър. Тогава искат мнението на свидетелката и възниква нов спор. Става ясно, че съпругът неоснователно е обвинил съпругата си в изневяра, малтретирал я е, нанасял й е обиди пред непознати и е отказвал да й даде развод.

С Питър Хейс се срещат в Новогодишната нощ 3 дни преди убийството и не се виждат вече до деня на разпита на свидетелката. Говорили са по телефона на 1 и 2 януари, но тя не си спомня подробности — освен, че нищо особено не са си казали. Около 7,30 часа вечерта на 3-ти януари се обажда нейна приятелка да й предложи билет за театър. Когато мисис Моллой се прибира в полунощ, заварва полиция в апартамента и научава за случилото се.

Фреър не беше провел кръстосан разпит с мисис Моллой. Една от подробностите, които си разменят клиентът и адвокатът му и която Фреър сподели с нас, бе обяснението защо не е имало кръстосан разпит. Той беше обещал на Питър Хейс да не го провежда.

Улф изпръхтя, но този път не беше смях. Въпросът му беше много съществен:

— Не е ли прокурорът този, който определя стратегията и тактиката на защитата?

— Когато това е възможно, да. — Вече 45 минути Фреър ни запознаваше със свидетелските показания и отговаряше на въпроси по тях. Беше изпил само чаша вода. — Този клиент е различен. Казах това още в началото. Мисис Моллой беше последната свидетелка на обвинението. Моите свидетели бяха пет, но никой не помогна с нищо. Да говорим ли за тях?

— Не. — Улф погледна стенния часовник. Оставаха 20 минути до обяд. — Четох изявленията във вестниците. Искам да зная защо сте убеден, че Хейс е невинен.

— Това е сложен комплекс, съставен от най-различни неща — израза на лицето му, тона на гласа му, реакциите му на моите въпроси, неща, за които той ме е питал… Но между тях има едно, което заслужава по-особено внимание. По време на първия ни разговор, веднага след арестуването му, разбрах, че отказва да отговаря на въпросите, за да защити мисис Моллой. Не искаше да я обвинят в убийство или съучастничество. Стремежът му беше да я държи вън от играта. При следващата ни среща му казах, че разговорите между адвоката и клиента остават обикновено между тях и не е задължително да им се дава гласност. Предупредих го, че ако премълчава важни факти, ще се наложи да се откажа от защитата. Попита ме какво ще стане, ако наистина го сторя, а той не наеме друг адвокат. Обясних, че съдът ще му назначи служебен; при извършване на такова престъпление трябва задължително да бъде представян от адвокат. Искаше да знае дали нещата, които споделя с мен, ще бъдат изнесени на процеса. Успокоих го, че това няма да стане без негово съгласие. Фреър отпи глътка вода от чашата, която Фриц междувременно допълни.

— След тази уговорка Хейс ми разказа някои неща. — продължи адвокатът. — Вечерта на 3-ти януари е бил сам в апартамента си и току-що е включил новините в 9 часа, когато телефонът иззвънял. Вдигнал слушалката и чул мъжки глас: „Пит Хейс? Обажда се един приятел. Преди малко си тръгнах от Моллой. Майк започна да я бие! Чуваш ли ме?“. Хейс казал „да“ и искал да пита още нещо, но мъжът затворил телефона. Тогава Хейс грабнал шапката и палтото си и изтичал навън. Взел такси, отключил входната врата, качил се с асансьора на петия етаж и като видял вратата на Моллой открехната, влязъл. Моллой лежал на пода. Обиколил апартамента. Нямало никой. Върнал се при тялото на Моллой и разбрал, че е мъртъв. На един стол до стената на 15 стъпки от трупа забелязал пистолет. Взел го и го сложил в джоба си. Тогава чул шум в антрето. За миг си помислил да се скрие, но се отказал. Тръгнал към вратата и там се сблъскал с полицая. Всичко това го знам от Хейс; аз съм единственият, който го знае. Бих могъл да издиря таксито, с което е дошъл, но пари откъде. А и всичко може би беше станало както ми беше разказано, с една малка разлика — Моллой да е бил все още жив, когато Хейс го е намерил.