Рекс Стаут - Почти мъртъв

Започнах, както бях прав.

— Срещнахме се и разговаряхме. Вместо с „да“ и „не“ искам да ти предам дословно какво си казахме. Може ли и мистър Фреър да слуша?

Улф взе чашата с бира от подноса.

— Имаме ли да крием нещо?

— Не, сър.

— Тогава започвай!

Нямаше нужда да играя. Предадох им точно думите, което изобщо не ме затрудни. Разликата между магнетофона и мен винаги е била една — магнетофонът не лъже. Позволявам си да лъжа Улф за неща, които не го засягат. Това пряко го засягаше. Както вече казах, не разиграх ситуацията, но за по-голяма яснота описах доста картинно състоянието, в което беше Пол Херълд — стегнатите му челюсти, треперенето, свитите юмруци и погледа, особено когато каза, че няма да може да издържи. През цялото време бях прав, с юмруци върху бюрото на Улф, за да се приближа максимално до истинската ситуация. Като свърших, извадих стола и седнах.

— Ако искате едно категорично заключение, то е, че затворникът е Пол Херълд.

Улф остави чашата, пое дълбоко въздух и затвори очи.

Фреър непрестанно клатеше глава.

— Никога не съм имал подобен случай — каза го явно на себе си, — и никога не искам да имам друг такъв. — Погледна към Улф. — Какво ще правите? Не можете просто да си затворите очите!

— Очите са си мои — сдъвка той, като продължаваше да ги държи затворени. — Арчи? Затова ли искаше мистър Фреър да чуе всичко, за да види колко сложни са нещата?

— Безспорно. — повдигнах рамене.

— Изпрати моля те телеграма на мистър Херълд, че сме намерили сина му жив и здрав в Ню Йорк. Това беше нашата задача. Той сигурно ще пристигне.

Питър Хейс беше обвинен, че е убил съпруга на жената, която обича, на 3-ти януари вечерта — беше го застрелял в главата над лявото ухо с пистолет „Марли 38“. Ще обяснявам някои неща от време на време, но за пистолета зная само, че е изчезнал при кражба с взлом от една къща в Паукипси през 1947 година. Обвинението не дава обяснение как Питър Хейс се е сдобил с него.

Жертвата е Майкъл М. Моллой, 43-годишен, търговец на недвижими имоти, семеен, без деца. Със съпругата си са живеели в единствения апартамент на последния етаж на пететажна сграда. 52-ра улица — изток. В 21,18 ч. на трети януари някакъв мъж телефонира в полицията и казва, че току-що е чул изстрел на горните етажи в съседното жилище. Дава адреса — 171 изток 52-ра улица, но забравя да си каже името. Не е открит и досега, независимо от щателното разследване по съседните къщи. В 9,23 ч. полицай от патрулираща кола влиза в сградата. Когато стига на горния етаж, проверявайки първо третия и четвъртия, намира вратата на семейство Моллой отворена и влиза. В апартамента вижда двама мъже — единият вече убит. Мъртвият Моллой е лежал на пода във всекидневната, а Питър Хейс се е канил очевидно да тръгва, когато е спрян от полицая. Опитва се да се отскубне, но бива задържан. Полицаят го претърсва и намира пистолет в джоба на палтото му.

Всичко това бе публикувано във вестниците, както и следните данни:

Питър Хейс е работил в голяма рекламна агенция в продължение на 8 години. Досието и репутацията му са безупречни. Не е семеен. През последните 3 години преди арестуването му живее в стая, кухня и баня на 63-та улица — изток. Играе тенис, ходи на кино и театър и е в добри отношения с всички. Има канарче, 5 ката дрехи, 4 чифта обувки и три шапки. Кола няма. На ключодържателя му е намерен ключ за входната врата на жилището на 52-ра улица. В сградата е имало от най-старите асансьори. Портиер нямало.

Областната прокуратура и служителите в Отдел „Убийства“ — изток, всички вестници и милиони граждани съжаляват за Питър Хейс, като са убедени, че е извън играта. Прокурорът и полицаите не са изслушали неговата версия, а вестниците не могат да я предложат за анализ на експертите, защото негова версия няма. Откакто е арестуван, до произнасяне на присъдата, отказва да прави всякакви изявления. Накрая, подтикнат насила от адвоката си, отговаря на един въпрос, зададен му от прокурора — застрелял ли е Моллой. Отговорът е „не“. Защо и кога е ходил в апартамента, какви взаимоотношения е имал с Моллой и съпругата му, защо ключът от входната им врата е у него, а пистолетът в джоба му — никакъв отговор, както и на последвалите десетки други въпроси.

Някои свидетели обаче се разбъбрят. Домашната помощница на семейство Моллой заявява, че е видяла мисис и обвиняемия прегърнати три пъти през шестте последни месеца, но от добри чувства към нея не казва на съпруга й. Просто не й е работа да се бърка. Някой друг се е намерил да „отвори очите“ на мистър Моллой, а може той самият да е видял или чул нещо. Пак прислугата става свидетел как Моллой ругае жена си и й извива ръката до припадък. Към края на ноември бива нает частен детектив. Той проследява мисис Моллой и Питър Хейс до един ресторант, където те се срещат четири пъти на обяд, но нищо друго по-пикантно не се случва.