Рекс Стаут - Ръкописът убиец

— Да. Но ще мина без това. Първо: предупреждавам ви, че няма да викам и да тропам с крака. Това едва ли ще помогне. Както винаги, няма за какво да се захвана. Нашата договореност все още ли е в сила?

— Естествено. За какво става дума?

— Ами за това, че трябва да ми изясните някои неща. Когато решихте по втория начин да ни насъскате срещу Къриган, защо избрахте именно него?

Улф поклати глава.

— Започнете отново, мистър Креймър. Първият опит е несполучлив. Никакъв втори начин…

Креймър го прекъсна грубо, като добави солена ругатня.

— Казах, че няма да викам — продължи той, — и не се каня, но съдете сами. Вие сте получили документа с надписа, който е първата сериозна улика, която свързва някого от кантората с Арчър, а следователно и с убиеца. Наистина безценна находка. Можехте да я използвате по различен начин, но предпочетохте да ми я изпратите. Днес аз изпратих там лейтенант Рауклиф. Къриган се е съгласил, че почеркът прилича на неговия, но категорично отрича да е писал върху документа, да го е виждал или да знае какво означава надписа. Останалите също отричат.

Креймър наклони глава настрани.

— Не съм броил колко пъти съм седял тук с разперени уши и съм изслушвал хипотезите ви, които са основани на доста победни предпоставки от моите. Не зная как сте получили образец от почерка на Къриган, но това не е кой знае колко сложно. Не знам кой от вас двамата с Гудуин е надраскал тия знаци върху листчето, и не ми пука. Вие сте твърде умни и мързеливи, за да го правите от любов към изкуството. Затова аз не се горещя и не разхвърлям слюнка по килима. Вие на нещо сте разчитали. На какво?

Той отново стисна пурата между зъбите си. Улф внимателно го погледна.

— По дяволите! Така нищо няма да направим.

— Защо? Мисля, че разсъждавам съвсем правилно.

— Съгласен съм. Но ние не можем да намерим общ език. Вие сте съгласни да ме слушате само ако призная, че аз и мистър Гудуин сме написали онези букви и цифри, като сме подправили почерка на Къриган и няма да слушате, ако предложа своя хипотеза съгласно която писаното е от някой друг и е направено с измамна цел не от нас. Или ще ме изслушате?

— Опитайте.

— Много добре. Някой бе решил да ми подхвърли улика, която би потвърдила моята линия на разследване, но такава улика и по такъв начин, че да не се придвижим напред нито крачка. Връзката с Къриган може да е случайна, но може да бъде и преднамерена. Все пак някой трябва да е на топа на устата. А може би защото той е практически неуязвим. Аз не исках да се окажа в глупава ситуация, затова предпочетох да действат други, защото отново щях да се сблъскам с куп отричания. Така както стана с лейтенант Рауклиф. В случая аз останах настрани. Те не знаят, и той не знае моите намерения. Аз също не знам кой е той, какви са му плановете, нито мотивите, които са го подбудили да ми хвърли ръкавица, но ми се иска да узная. Ако още веднъж се опита, много е вероятно да разбера.

Улф обърна дланта си нагоре.

— Това е всичко.

— Аз не ви вярвам.

— Друго не съм и очаквал.

— Добре. Аз внимателно ви изслушах, сега ме чуйте вие. Сам сте написали ТОВА и ми го предадохте. Защо?

— Жал ми е за вас, мистър Креймър, но съм безсилен да ви помогна. Не разбирам защо си губите времето с мен.

— Нямам и намерение — Креймър стана и решението му да не се ядосва се изпари. Той хвърли незапалената пура в моето кошче за хартия, не можа да го улучи и за отмъщение ме ритна в глезена — мръсен, лъжлив, бирен мех! — изсъска той и излезе навън.

Решех, че такова отношение не заслужава учтиво сбогуване и не се помръднах от мястото си. После реших, че може да се опита да ни надхитри, станах, закуцуках до външната врата, после погледнах през едностранното стъкло. Някой услужливо му придържаше вратата на полицейската кола, докато той се вмъкваше в нея.

Когато се върнах, Улф се бе облегнал назад със затворени очи и смръщени вежди. Аз седнах. Надявах се, че той не се чувства толкова безпомощен и безполезен като мен. После отново се вгледах в лицето му и малко се окуражих. Погледнах часовника. Стрелките показваха два часа и петдесет и две минути. Когато погледнах втори път, вече бе четири без шест минути. Реших да се прозина, но после реших, че не ми е позволено и сподавих прозявката.

— Къде е мистър Уейлман? — изръмжаването на Улф ме извади от състоянието на вцепенение, в което бях изпаднал.

— В Пеориа. Той замина още в петък. Улф отвори очи.

— Колко време лети самолета до Лос Анджелис?