Климент Охридски: Из живота на Кирил

А когато хазарският воевода излезе с войска, отвред настъпи срещу християнския град Херсон и го обкръжи. Но щом узна, философът, без да се мае, отиде при него. Като се разговаря с него и му привежда поучителни слова, той го укори. И след като обеща да се покръсти, воеводата си отиде, без да извърши никаква пакост на гражданите. А философът се завърна обратно.

Ала когато си правеше молитвата през първия час, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. Той нито се уплаши, нито прекъсна молитвата си, а само възгласяше: „Кирие, елейсон!“ („Господи, помилуй“) — защото бе свършил вече службата. Като го видяха, по божие повеление се укротиха и започнаха да му се кланят. И след като изслушаха поучителните слова из устата му, те го пуснаха с цялата му дружина.

Като се качи на кораб, философът се упъти за хазарската страна, между Меотското (Азовското) езеро и Каспийските врати на Кавказките планини. Хазарите пък изпратиха насреща му един лукав и пакостлив мъж, който влезе в разговор с него и му рече: „Защо вие имате лошия обичай да поставяте на едно място цар от друго място и от друг род? Ние поставяме все от един род.“ А философът му отговори: „Защото и бог вместо Саул, който в нищо не му угаждаше, избра Давид, който му угаждаше, и неговия род.“ Той пак запита: „Че защо вие казвате всички притчи все по книгите, що държите в ръце? Ние пък не правим така, а като да сме погълнали всичката мъдрост, изнасяме я из гърдите си, без да се гордеем с писанието като вас.“ Философът му отвърна: „Ще ти отговоря на това. Ако срещнеш някой гол човек и той ти каже: «Имам много дрехи и злато» — ще ли му повярваш, като виждаш, че е гол?“ „Не!“ — отговори той. „Така и аз ти казвам, т.е. така и аз не ти вярвам! Но ако си погълнал всичката мъдрост, я ни кажи, колко рода има от Адама до Мойсея и по колко години е управлявал всеки род?“ — рече философът. Като не можа да му отговори на това, лукавият хазарин замлъкна.

Когато философът пристигна там и щяха да седнат за обед у кагана, запитаха го: „Какъв е твоят сан, та да те поставим на съответното място?“ А той каза: „Имах дядо, много славен и велик, който стоеше близо до царя. Когато отхвърли доброволно отдадената му почест, той биде изгонен в чужда земя, осиромаша и там ме роди. При все че дирех някогашната си дядовска чест, аз не можах да я постигна, защото съм Адамов внук!“ „Достойно и право казваш, гостенино“ — отговориха му те. Оттогава най-вече започнаха да му отдават почест.

От многото, що написа философът, това изложихме накратко, колкото за спомен. А който иска да дири същите тия беседи и изложени подробно, ще ги намери в книгите му — доколкото ги преведе нашият учител, архиепископ Методий, като ги раздели на осем части. Тук ще види и дадената му от Бога словесна сила срещу противниците, подобна на горещ пламък.

Като изслушаха всички тия и други подобни сладки негови думи, хазарският каган и неговите велможи му казаха: „От Бога си изпратен тук за наше назидание. И понеже всички книги от него си научил, ти всичко ни разясни поред, като всички ни наслади до насита с медените слова на светите книги. Ала ние сме неуки хора. Ние вярваме в това, че ти си от Бога. Ако желаеш още повече да се успокоят нашите души, с притча ни обяснявай поред всичко, за което те питаме.“ Така се разотидоха да си починат.

Като се събраха на другия ден, хазарите му казаха: „Почтени мъжо, чрез притчи и разум покажи ни коя вяра е най-добра от всички!“ И философът им отговори: „Един мъж и неговата жена били много почитани и обичани от някой си цар. Но щом съгрешили, царят ги изгонил от земята си. Като живеели там много години, народили деца в сиромашия. Когато се събрали, децата се съветвали по кой начин пак да се възвърнат в първото си положение. Едното от тях изказало едно мнение, другото — друго, а третото — съвсем друго. На кое мнение би трябвало да се спрат? Не ли на най-доброто?“

А те му отговориха: „Та защо говориш така? Всекиму се чини, че неговото мнение е най-добро от онова на другите. Юдеите считат, че тяхното учение за вярата е най-добро от другите, сарацините — също тъй и другите — пак тъй. Поясни ни да разберем кое от тях е най-доброто?“

Философът отговори: „Огънят изпитва златото и среброто, а човекът с разум отлъчва лъжата от истината. Та кажете ми: от що произлезе първото падение — не ли от гледането и от сладкия плод, и от пожеланието за божественото?“ Те отговориха: „Така е.“ А философът каза: „Ако на едного, след като е ял мед, и на друг, след като е пил студена вода, стане лошо и дойде един лекар и каже на първия: още по-много мед като изядеш, ще оздравееш, а на онзи, който е пил студена вода, каже: като се напиеш със студена вода и застанеш гол на студа, ще оздравееш — и ако след това дойде друг лекар и не каже същото, а заповяда противно лекуване: първият да пости и вместо мед да пие горчиво, а другият вместо студено да пие топло и да се грее, тогава кой от двамата по-изкусно лекува?“ Всички отговориха: „Който заповядва противното лекуване, защото похотната ласт трябва да се умъртвява с горчивината на този живот, а гордостта — със смирение: всяко нещо трябва с нему противното да се лекува. И ние казваме: дърво, което изпърво ражда бодли, сетне ражда сладък плод.“ А философът забеляза: „Добре казахте. Изпърво и Христовият закон открива суровостта на Божия живот, ала отпосле, във вечните жилища, принася стократно плод.“