Климент Охридски: Из живота на Кирил

Като чу неговия отговор, логотетът отиде при царица Теодора и й каза: „Този млад философ не обича този живот, но да не го изпуснем за обществена работа. Като го подстрижем за духовник, да му дадем служба: нека бъде библиотекар при патриарха в «Св. София», дано така поне го задържим!“ Така и направиха с него.

След като прекара много малко време с тях, като отиде до Босфора, Константин тайно се скри в един манастир. Дариха го шест месеца и едва го намериха. Понеже не можаха да му наложат тази служба, помолиха го да заеме учителска катедра и да учи туземците и чужденците по философия, обслужван и подпомаган с всичко. И той се съгласи на това…

След това пък агаряните, наричани сарацини, подигнаха хула срещу божествеността на светата троица, говорейки: „Че как вие, християните, които вярвате в единаго Бога, го превръщате на три, казвайки, че има отец и син, и дух? Ако може да обясните явно, изпратете мъже, които могат да говорят по този въпрос и да ни оборят!“

Тогава философът беше на 24 години. Царят събра съвет и като го повика, рече му: „Философе, чуеш ли какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Понеже си служител и ученик на Света Троица, иди и им се противопостави! Тогава Бог, който е създател на всички неща и който се слави в Троицата — отец и с, и свети дух, — нека те надари с благодат и словесна сила и нека те представи като друг, нов Давид пред Голиата, когото победи с три камъка, и нека те възвърне при нас, като те удостои с царството небесно!“ Като го изслуша, философът отговори: „С радост ще отида за християнската вяра. За мене има ли нещо по-славно на този свят от това — да живея и да умра за Светата Троица?“

Придадоха му в помощ секретаря Георги и ги изпратиха. Като пристигнаха там, те забелязаха страшни и отвратителни неща, извършени от сарацините. Тях бяха извършили сарацините за гавра и присмех на всички, които бяха християни и живееха в онази местност и които немалко биваха обиждани: отвън по вратите на всички християни бяха изписани демонски изображения, които пораждаха удивление и възмущение.

Те запитаха философа, казвайки: „Философе, можеш ли да разбереш що означава това?“ А той отговори: „Виждам демонски образи и мисля, че тук вътре живеят християни. Като не могат да живеят заедно с тях, демоните бягат от тях навън, а дето няма този знак вън, по вратите, демоните живеят вътре заедно с хората.“

А когато седяха на обед, агаряните — мъдри и учени люде, запознати с геометрия, с астрономия и с други науки, — изпитвайки го, зададоха въпрос, като рекоха: „Философе, не ти ли се вижда чудно, дето Божият пророк Мохамед, след като ни донесе блага вест от Бога, обърна много люде към вярата си и всички ние се придържахме о неговия закон, без да го нарушаваме в нещо, а вие, християните, които се придържате о закона на Христа, вашия пророк, го изпълнявате тъй, както всекиму от вас е угодно, един — така, друг — иначе?“ На това философът отговори: „Нашият Бог прилича на морската глъбина. Пророкът казва за него: Кой ще разкаже за рода му? От земята се взема неговият живот. За да го намерят, мнозина се спущат в тази глъбина. И силните по ум, като обогатят своя разум чрез неговата помощ, преплават и се завръщат, а пък слабите — като люде, които се опитват да преплават морето с прогнили кораби — едни потъват, а други, люшкани от безсилна леност, с мъка едва си поотдъхват. А вашето учение за Бога е като плитко и тясно море, що всеки, малък и голям, може да прескочи; то не излиза извън човешките схващания и него всеки може да постигне. А пророкът ви нищо не ви е заповядал. Щом той не ви е укротил гнева и похотта, а ги е отпуснал, в коя ли пропаст ще ви вкара? Който е с ума си, нека разбере. Христос не прави така. Той издига отдолу нагоре онова, що е тежко: чрез вяра и добродетел божия той поучава човека. Бидейки творец на всичко, той е създал човека между ангелите и скотовете, като го е отличил от скотовете чрез речта и разума, а от ангелите — чрез гнева и похотта. И кой към които се приближи, повече от тях се приобщава — или към висшите — ангелите, — или към низшите — скотовете.“

Те пак запитаха: „Обясни, ако знаеш: щом Бог е един, как го славите в три божества? Наричате го отец и син, и дух. Ако е така, както говорите, дайте му и жена, та да се разплодят от него много богове!“ На това философът отговори: „Не говорете тъй безчестни хули! Ние добре сме научили от пророците, от отците и от учителите да славим троицата: отец, слово и дух — три лица в едно същество. Словото се въплъти в дева и се роди заради нашето спасение, както свидетелства и вашият пророк Мохамед, пишейки така: «Изпратихме нашия дух при дева, като съизволихме да роди. От него аз ви давам разяснение за троицата.»“