Джейн Остин - Гордост и предразсъдъци

Естествено очакваха изненада. Ала тя надмина всичките им предположения; дори мисис Бенит и Кити, макар да не я бяха виждали, се стъписаха по-малко от Елизабет.

Гостенката пристъпи по-нагло от всякога, кимна на Елизабет и седна, без да продума. Когато тя влезе, Елизабет назова името й, макар тя да не пожела да бъде представена на майка й.

Смутена, но и поласкана от височайшето посещение, мисис Бенит преливаше от любезност. Като поседя известно време, без да се обади, лейди Катрин се обърна към Елизабет с леден глас:

— Надявам се, че сте добре, мис Бенит. Тази дама, предполагам, е майка ви.

Елизабет потвърди едносрично.

— А тази вероятно е някоя от сестрите.

— Да, мадам — отвърна вместо нея мисис Бенит, радостна, че разговаря с лейди Катрин. — Предпоследната. Най-малката ми се омъжи скоро, а най-голямата — тя е навънка в градината, разхожда се с един млад мъж, който скоро ще стане член на семейството ни.

— Паркът ви ми се вижда много малък — отвърна лейди Катрин.

— А, разбира се, къде ще се сравнява с Розингс, ваше благородие; но пък е доста по-просторен от парка на сър Уилям Лукас.

— Каква недомислена всекидневна; през летните следобеди трябва да е ужасна; прозорците гледат на запад.

Мисис Бенит я увери, че никога не стоят тук следобед; после каза:

— Осмелявам се да запитам ваше благородие добре ли са мистър и мисис Колинс?

— Да, много добре. Видях ги предишната вечер.

Елизабет очакваше, че ще й предаде писмо от Шарлот, защото в това виждаше единственото обяснение за посещението. Но писмото не се появяваше и удивлението й растеше.

Мисис Бенит учтиво предложи на лейди Катрин да я почерпи с нещо; решително и неучтиво лейди Катрин заяви, че не желае нито да яде, нито да пие; сетне стана и каза на Елизабет:

— Мис Бенит, ей там встрани от моравата забелязвам някаква горичка. Бих искала да се разходя в нея, ако ме придружите.

— Върви, миличка — зарадва се майка й, — върви и разведи нейно благородие по пътечката, покажи й павилиончето, сигурно ще й хареса.

Елизабет се подчини, изтича в стаята си, грабна слънчобрана и се върна долу при благородната посетителка. Като минаваха през коридора, лейди Катрин отвори вратата към трапезарията и салона, огледа ги, заяви, че й се харесват, и продължи навън.

Каретата стоеше пред вратата и Елизабет забеляза вътре компаньонката. Мълчаливо пресякоха чакълестата пътека към горичката; Елизабет беше решила да не поддържа разговор с тази жена, която се държеше по-нагло и недружелюбно от всякога.

„Как съм могла да мисля, че си приличат с племенника й!“ — зачуди се тя, поглеждайки я.

Щом влязоха в сянката на дърветата, лейди Катрин подхвана разговора по следния начин:

— Вярвам да сте разбрали защо съм тук, мис Бенит. Сърцето, съвестта ви сигурно ви подсказват защо съм дошла.

Елизабет я погледна с искрена изненада.

— Грешите, госпожо. С нищо не мога да си обясня честта на посещението ви.

— Мис Бенит — отвърна гневно нейно благородие, — знайте, че аз не позволявам да си играят с мен. Ако вие сте неискрена, то аз не съм! Всички ме знаят за искрена и открита, а точно в този случай не смятам да си изневеря. Преди два дни научих много тревожна новина. Казаха ми не само че сестра ви в най-скоро време щяла да сключи особено изгоден брак, но че и вие, че мис Елизабет Бенит по всяка вероятност веднага след нея ще се свържете с моя племенник, мистър Дарси. Макар да зная, че това е възмутителна лъжа, макар да не желая да го обиждам дотам, че да приемам това за възможно, начаса реших да тръгна насам и лично да ви кажа какво мисля по въпроса.

— Щом сте сметнали, че е невъзможно — отвърна Елизабет, пламнала от учудване и възмущение, — защо тогава сте си направили труда да идвате чак тук? С каква цел?

— За да настоя този слух да бъде незабавно публично опроверган.

— Появяването ви в Лонгборн, в нашия дом, само ще го потвърди; ако действително има подобен слух — хладно отвърна Елизабет.

— Как тъй „ако“! Защо се правите, че не знаете? Та нали сама умишлено сте го разпространили? Не знаела, че такъв слух се шири!

— За пръв път чувам.

— А давате ли дума, че няма основание за него?

— Не се мисля за толкова пряма като ваше благородие. Вие може да ми задавате въпроси, на които аз да не пожелая да отговоря.

— Това е нетърпимо. Мис Бенит, настоявам за отговор. Той, моят племенник, направи ли ви предложение за женитба?

— Ваше благородие вече заяви, че подобно нещо е невъзможно.