Саки - Тигърът на Мисис Пакълтайд

От пушката изригна мощен гръм, големият рижав звяр се метна на една страна, претърколи се и се опъна възнак. Само за миг тълпа възбудени местни жители се спуснаха към ловната сцена и виковете им бързо разнесоха добрата вест из цялото село, откъдето думкането на безброй тамтами се извиси в победоносен хор. Сърцето на мисис Пакълтайд с готовност откликна на радостния им триумф: тържественият обяд на Кързън стрийт вече бе предстояща реалност.

Всъщност именно Луиза Мебин насочи всеобщото внимание към обстоятелството, че козата се гърчи в агония, пронизана смъртоносно от куршума, докато по тялото на тигъра не се откриха никакви следи от гибелното дело на оръжието. Очевидно куршумът бе сбъркал целта и хищникът бе станал жертва на сърдечен удар, докаран му от внезапния оглушителен гръм, във взаимодействие със старческата му немощ. Откритието изпълни мисис Пакълтайд с извинимо раздразнение, но, тъй или инак, умрелият тигър вече си беше неин и селяните, жадни за обещаните хиляда рупии, с готовност си затвориха очите пред истината за смъртта на животното. А мис Мебин и бездруго беше платена придружителка. И тъй, мисис Пакълтайд застана пред фотоапаратите с леко сърце и славата й се понесе надлъж и шир, като се почне от страниците на Тексаски седмичник и се стигне до илюстрованата понеделнишка притурка на Новое время . Що се отнася до Луна Бимбъртън, тя със седмици отказваше да погледне каквото и да е илюстровано издание, а благодарственото й писмо за брошката от тигров нокът бе образец за старателно овладени чувства. Поканата за тържествения обяд тя направо отклони; отвъд известни граници потиснатите страсти могат да бъдат опасни.

От Кързън стрийт тигровата кожа пропътува чак до Манър хаус и както му е редът, жителите на графството я разгледаха с възхищение. А когато мисис Пакълтайд се появи на организирания от графството маскен бал, пременена като богинята Диана, всички сметнаха това за разумно и уместно. Все пак тя не се поддаде, когато Кловис подметна изкусителното предложение за организирането на забава с праисторически танци, на които всички участници да са облечени в кожите на собственоръчно убити животни.

— Аз ще бъда в доста оскъдно одеяние — призна Кловис, — позагърнат оттук-оттам с една-две мизерни заешки кожи, но затова пък — добави той, оглеждайки с известно злорадство телосложението на Диана, — фигурата ми е не по-лоша от тази на оня руски балетист.

— Как ли ще се забавляват всички, ако узнаят какво се случи всъщност — подхвърли Луиза Мебин няколко дни след бала.

— Какво искаш да кажеш? — припряно запита мисис Пакълтайд.

— Ами как застреляхте козата и уплашихте тигъра до смърт — отвърна мис Мебин с противно закачливия си смях.

— Никой няма да повярва — отсече мисис Пакълтайд, а лицето й сменяше всевъзможни цветове с неподозирана бързина.

— Луна Бимбъртън ще повярва — рече мис Мебин.

Лицето на мисис Пакълтайд се установи на един твърде непривлекателен зеленикаво-бял оттенък.

— Нали не мислиш да ме издадеш? — попита тя.

— Видях край Доркинг една вила, която нямам нищо против да купя — отбеляза мис Мебин уж между другото. — Шестстотин и осемдесет лири, голям парцел. Добра сделчица, само че по една случайност не разполагам със сумата.

Спретнатата вила на Луиза Мебин, кръстена от самата нея Les Fauves (Зверовете (фр.)), лятно време радва окото с градинските си бордюри от тигрови кремове и е обект на удивление и възхита от страна на приятелите й.

— Цяло чудо е как Луиза успява да постигне тия неща — гласи всеобщото мнение.

Мисис Пакълтайд вече не ходи на лов за едър дивеч.

— Непредвидените разходи са твърде големи — доверява тя на приятелите, когато засегнат този въпрос.

© Светла Христова, превод от английски

Saki

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/184]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:51