Саки - Историята на Свети Веспалий

През това време не се чуло нищо за злополучните намерения на Веспалий. Не след дълго обаче друг скандал от същото естество отново разбунил царския двор. По време, когато трябвало на глас да отправя молитви за благата закрила и съдействието на свещените змии, Веспалий бил чут да пее химни в чест на свети Одило Клюнийски. При това ново опущение царят изпаднал в ярост, виждайки положението във все по-мрачни краски: Веспалий явно възнамерявал с опасно постоянство да упорства в своята ерес. И все пак нищо във външността му не давало разумно обяснение за подобно вироглавство: той нямал ни бледия лик на фанатика, ни загадъчния взор на мечтателя. Напротив, Веспалий бил най-хубавият юноша в целия царски двор; отличавал се с изящна стройна фигура, здрав тен и очи с цвета на добре узрели черници, а косата му била тъмна, лъскава и винаги чудесно вчесана.

— Този портрет звучи като описание на онова, което ти самият си въобразяваш, че си представлявал на шестнайсетгодишна възраст — вметна баронесата.

— Майка ми навярно ти е показвала някои от ранните ми снимки — отвърна Кловис. Превръщайки саркастичната забележка на слушателката в комплимент, той продължи разказа си:

Царят наредил да затворят Веспалий в една мрачна кула три дни само на хляб и вода. Там не се чувало друго освен писъците и пърпоренето на прилепите, а единственото, което можело да се зърне през мъничкото прозорче, били плаващите по небето облаци. Тогава сред хората, настроени против езичеството, започнали да се разнасят невъобразими слухове за момчето мъченик. Мъченичеството обаче било смекчено — поне по отношение на храната — от нехайството на тъмничаря, който веднъж-дваж по погрешка оставил в килията на княза част от собствената си вечеря, състояща се от варено месо, плодове и вино. Когато срокът на наказанието изтекъл, започнали отблизо да наблюдават Веспалий за други прояви на религиозно вироглавство, защото царят бил твърдо решен да не допусне по-нататъшна съпротива по такива важни въпроси дори от страна на любимия си племенник. Ако князът не прекратял глупостите си, заявил владетелят, щяло да се наложи да се търси друг престолонаследник.

Известно време всичко вървяло по мед и масло. Наближавал празникът на летните спортове и младият Веспалий бил твърде погълнат от състезанията по борба, бягане и хвърляне на копие, за да се терзае от разни религиозни сблъсъци и противоречия. Ала когато настъпил самият апогей на летните празници — обредният танц около горичката на свещените змии, Веспалий, както бихме се изразили ние, „пропуснал“ танца. Това оскърбление към официалното вероизповедание било прекалено дръзко и отявлено, за да се опрости, дори царят да се намирал в благосклонно настроение, а в случая търпението му било съвсем изчерпано. Крикрос се усамотил и прекарал ден и половина в уединение и размисъл. Всички смятали, че се колебае дали да помилва младия княз, или да го осъди на смърт, а всъщност царят просто обмислял каква екзекуция да избере за юношата. Понеже тази работа била неизбежна и, тъй или иначе, щяла да добие огромен отзвук, било желателно да се извърши колкото се може по-зрелищно и впечатляващо.

„Като оставим настрана неудачните му религиозни предпочитания — рекъл царят — и упорството му да се придържа към тях на всяка цена, Веспалий е мил и сладък момък, затова намирам за редно и уместно той да бъде умъртвен от крилатите предвестници на сладостта.“

„Какво всъщност иска да каже негово величество…?“ — зачудил се царският библиотекар.

„Искам да кажа — продължил владетелят, — че трябва да бъде нажилен до смърт от пчели. От царските пчели, естествено.“

„Извънредно изтънчена смърт“ — възкликнал библиотекарят.

„Изтънчена, зрелищна и безспорно мъчителна“ — казал царят. — „Отговаря на всички условия, които човек би могъл да пожелае.“

Крикрос сам разработил с най-големи подробности плана за тържествената екзекуция. Напълно съблечен и с вързани на гърба ръце, Веспалий трябвало да бъде провесен в полулегнало положение точно над три от най-големите царски кошери, така че тялото му и при най-лекото движение рязко да се блъсне в тях. За останалото спокойно можело да се разчита на пчелите. Според изчисленията на царя агонията навярно щяла да трае от петнайсет до четирийсет минути, макар по този въпрос мненията да се разделяли и останалите племенници усърдно да се обзалагали помежду си дали смъртта няма да бъде почти незабавна, или пък, обратно, не ще настъпи чак след няколко часа. Всички обаче се съгласили единодушно, че това било далеч по-добре, отколкото да те хвърлят в зловонната бърлога на мечките, където тези всеядни зверове бавничко да те смажат и разкъсат.

Читать дальше