Клифърд Саймък - Паралелни светове

Намери мястото си в живота, а сега една поредица от събития наруши спокойното му съществуване.

Вечномобилите и изкуствените въглеводороди, Крофърд с версията му за притиснатото в ъгъла човечество, всичко това предизвикваше у него смътно усещане за някакви общи връзки и го принуждаваше да мисли за своето място в протичащите събития.

Дразнеше го собствената му убеденост, че му предстои да изиграе една неясна за самия него роля, макар да нямаше никакви основания за такава увереност.

Така ставаше винаги, даже с най-дребните неща. Сега го разбираше. Потискаше го неприятното усещане, че някаква определена истина сама ще му се разкрие, стига само да протегне ръка и в същото време се страхуваше, че никога няма да се осмели да я протегне достатъчно.

Глупаво беше да осъзнава правотата си, без да знае защо е прав. Трябваше да приеме предложението на Крофърд, а знаеше, че е прав като го отхвърля. Въпреки логиката на нещата, точно както знаеше от самото начало, че няма да намерят Хортън Фландърс.

Преди петнайсет години се бе сблъскал с проблем, който реши, без да си дава сметка за подбудите, предизвикали именно такова решение. Оттегли се от хората, отстъпи, скри се и за известно време намери мир и спокойствие. Но сега интуицията — чувство, граничещо с предсказване на бъдещето — му подсказа, че е дошъл краят на неговото затворничество. Нямаше накъде да отстъпва, дори да искаше. Но най-учудващото беше, че той не искаше да отстъпва, макар че сред хората нямаше място за него. Не можеше повече да се крие от човечеството.

Уикърс седеше усамотен на тавана и слушаше как вятърът свисти в керемидите.

Някой блъскаше по входната врата и го викаше по име, но едва след няколко мига Уикърс осъзна това. Стана от сандъка, бележникът се изплъзна от ръцете му и падна на пода с изписаните страници нагоре.

— Кой е? — искаше да попита той. — Какво има?

Но гласът му отказа да го слуша.

— Джей, — викаше някой. — Джей, отворете!

Препъвайки се, той слезе в гостната. Зад вратата стоеше Еб.

— Какво има, Еб?

— Чуйте, Джей, — разбърза се Еб — трябва да изчезнете оттук.

— Защо?

— Казват, че вие сте видели сметката на Фландърс.

Уикърс се хвана за облегалката на креслото.

— Не ви питам така ли е наистина — продължи Еб. — Сигурен съм, че не сте го направили. Затова реших да ви спася.

— За какво говорите? — не разбра Уикърс.

— Всички са в кръчмата — обясни Еб — и набират смелост да ви линчуват.

— Кои „всички“?

— Всички ваши приятели — с горчивина процеди Еб. — Някой ги е настроил против вас. Не зная кой. Нямах време да разузная. Веднага се втурнах насам.

— Но аз обичах Фландърс. Само аз го обичах. Бях неговият единствен приятел.

— Имате много малко време — прекъсна го Еб. — Трябва да се махате.

— Къде да отида? Нямам кола.

— Докарах ви вечномобила — каза Еб. — Никой няма да разбере, че сте се възползували от него.

— Не искам да се крия. Те са длъжни да ме изслушат. Длъжни са!

— Загубили сте си ума. Да не мислите, че шерифът ще дойде със заповед за арест? Тук ще нахлуе тълпа и никой няма да ви слуша.

Еб прекоси стаята и хвана здраво Уикърс за ръката.

— Заминавайте, дявол да го вземе — възкликна той. — Аз рискувам кожата си, като ви предупреждавам. Не бива да се отказвате от възможността да избягате.

Уикърс освободи ръката си.

— Добре — съгласи се той. — Заминавам.

— Как сте с парите? — попита Еб.

— Имам малко.

— Ето още — Еб измъкна малка пачка банкноти. Уикърс ги взе и ги пъхна в джоба си.

— Резервоарът е съвсем пълен — напътстваше го Еб. — Смяната на скоростите е автоматична. Управлението е като на обикновена кола. Не съм изключил двигателя.

— Не ми се иска да правя това, Еб.

— Знам, че не искате да заминавате. Но ако не се махнете, жителите на нашето градче ще станат убийци, така че нямате избор. Вървете — той изтласка Уикърс към вратата, — време е.

Уикърс мина бързо по пътечката — зад себе си чуваше стъпките на Еб. Колата беше до оградата. Еб беше оставил вратата отворена.

— Сядайте. Тръгнете наляво и ще излезете на магистралата.

— Благодаря, Еб.

— Хайде, по-бързо.

Уикърс натисна газта. Колата трепна и потегли, набирайки скорост. След малко той излезе на магистралата и зави на запад.

Изминаваше миля след миля, като разсичаше тъмнината със светлините на фаровете. Караше колата в някакво вцепенение, потресен от станалото: съседите му искаха да линчуват него — Джей Уикърс и той бягаше от тях. Еб каза, че някой ги е подтикнал, но не знаеше кой. Подстрекателят вероятно го ненавижда. И трябва само да помисли за този човек, за да разбере кой е. Той изпита същото чувство на страх, както и при разговора с Крофърд, когато отказа да напише книгата.