Клифърд Саймък - Тайнственият мистър Стийн

Дайте ги под наем повторно, бе казал Стийн, и за трети, и за четвърти път. Не се безпокойте за нищо. Аз ще оправя тая работа. Оставете на мен грижите. От вас искам само да продължавате да давате къщите под наем.

И Хомър даваше под наем някоя къща, и хората се нанасяха, но не в къщата, която им бе дал, а във втората подобна къща точно зад нея, и отново даваше под наем първата къща, а хората се настаняваха в третата, подобна на нея, също зад първата и втората къща, и все така вървеше.

Беше като необясним детски сън, нещо, което не можеше да разбере.

Но може ли човек да не вярва на сетивата си? Той вярваше в това, което виждаше. Къщите бяха само петдесет — празни къщи, въпреки че в тях живееха хора. Вярваше и на ушите си, защото бе разговарял с хората, които се радваха, че живеят в тия празни къщи.

Смахната работа, рече си Хомър. И всички тия хора са смахнати — и Стийн, и всички, които живееха в къщите.

Чу се скърцане. Хомър се сепна уплашен и се обърна бързо.

Вратата се отваряше! Той бе забравил да я заключи!

Човекът, който влезе, не носеше униформа, но нямаше никакво съмнение, че е полицай или детектив.

— Името ми е Хенкинс — рече той и показа значката си.

Хомър стисна здраво уста, за да не загракат зъбите му.

— Смятам, че ще можете да ми помогнете — каза Хенкинс.

— Разбира се — избъбри Хомър. — Каквото пожелаете.

— Познавате ли човек на име Дал?

— Мисля, че не.

— Можете ли да проверите в картотеката си?

— Картотеката ми ли? — повтори Хомър уплашено.

— Мистър Джексън, вие сте бизнесмен. Положително поддържате картотека — с имената на лицата, на които продавате имоти, и други подобни неща.

— Да — отговори Хомър на един дъх. — Да, поддържам нещо подобно. Разбира се.

С треперещи ръце изтегли едно чекмедже на бюрото си и извади папката за Щастливия кът. Запрелиства я.

— Мисля, че го имам — каза той. — Дал ли беше името му?

— Джон Х. Дал — каза Хенкинс.

— Преди три седмици съм дал под наем една къща в Щастливия кът на някой си Джон Х. Дал. Мислите ли, че е той?

— Висок, мургав човек. Четиридесет и три годишен. Нервен.

Хомър поклати глава.

— Не си го спомням. Имаше толкова много хора.

— Имате ли нещо за Бени Огъст?

Хомър затърси пак.

— Б. Д. Огъст. На другия ден след мистър Дал.

— А човек на име Хенсън Дрейк?

Дрейк също го имаше. Хенкинс изглеждаше много доволен.

— А сега как мога да стигна до този жилищен комплекс Щастлив кът?

Със свито сърце Хомър го упъти. Излезе навън с Хенкинс и го загледа как се отдалечава с колата си. Не искаше да бъде тук, когато Хенкинс се върнеше от Щастливия кът. От все сърне се надяваше Хенкинс да не го потърси.

Заключи кантората и слезе в закусвалнята да си купи вестник, преди да се прибере вкъщи.

Разгъна го и заглавието веднага му се наби в очите:

ТЪРСЯТ СЕ ТРИМА БОРСОВИ ИЗМАМНИЦИ

Под заглавието бяха подредени три снимки. Прочете поред имената. Дал. Огъст. Дрейк.

Сгъна вестника и го пъхна под мишницата си. Усещаше, че го избива пот.

Знаеше, че Хенкинс никога няма да намери тези хора. Никой никога нямаше да ги намери. В Щастливия кът те ще са в безопасност. Започна да разбира, че това е готово скривалище за всякакви търсени хора.

Запита се колцина ли от другите наематели също може да са търсени от полицията. Нищо чудно, помисли си той, че мълвата за изгодната сделка се бе разпространила толкова бързо. Нищо чудно, че цял ден кантората му беше претъпкана с хора, които вече са купили коли.

И защо е всичко това? Как става? Кой го е измислил?

И защо именно той, Хомър Джексън, бе въвлечен в тази работа?

Илейн го огледа изпитателно, когато той влезе през вратата.

— Пак си се тревожил — смъмри го тя.

— Не се тревожа — излъга Хомър. — Само съм малко уморен.

Смъртно уплашен би било по-близо до истината.

© 1961 Клифърд Саймък

Clifford Simak

Carbon Copy, 1961

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/997]

Последна редакция: 2006-08-06 15:18:23