Клифърд Саймък: Децата на нашите деца

— Може би трябва да дадете изявление по телевизията, сър. Хората ще очакват да го направите.

— Прав си.

— Ще предупредя телевизионните мрежи.

— Няма да е зле да разговарям с Лондон и Москва. Навярно и с Пекин и Париж. Всички сме в кюпа и би трябвало да действаме заедно. Когато се обади, Уилямс ще каже какво мисли. Ще трябва да се свържа и с Хю в ООН. Да видя той как смята.

— Да съобщя ли на пресата за това, сър?

— По-добре да го оставим за изявлението по телевизията. За момента не съобщавай нищо по въпроса. Имаш ли представа колко са онези хора?

— ЮПИ излязоха с предварителна преценка. Пристигат по дванайсет хиляди на час. Само на едно място. А трябва да са стотици. Няма общо изчисление.

— Боже Господи! — възкликна президентът. — По милион на час. Как ще се погрижи за тях светът? Вече имаме прекалено много хора. Нямаме нито подслон, нито храна. Защо според теб идват тук? Ако са от бъдещето, би трябвало да познават историята. Да разбират проблемите, които ще предизвикат.

— Нещо ги е принудило — отвърна прессекретарят. Някакво отчаяние. Определено им е известно, че възможностите ни да ги поемем са ограничени. Сигурно е било въпрос на живот и смърт.

— Децата на нашите деца — каза президентът. — Ако наистина са от бъдещето, те са наши наследници. Не можем да им обърнем гръб.

— Надявам се всички да смятат така — рече Уилсън. Ако продължават да прииждат, ще предизвикат икономически проблеми, а икономическите проблеми пораждат недоволство. А и конфликтът с днешното поколение… Помислете колко по-голяма ще е тази пропаст тук не става дума просто за две последователни поколения.

— Ако пожелаят, църквите могат много да помогнат — отвърна президентът. — В противен случай можем да си имаме неприятности. Стига дори един-единствен устат евангелист да надигне вой.

Уилсън се усмихна.

— Имате предвид Билингс, нали, сър? Ако желаете, мога да се свържа с него. Познаваме се от колежа. Мога да поговоря с него, но не зная дали ще има някаква полза.

— Направи, каквото можеш — каза президентът. — Убеди го. Ако откаже, ще намерим някой друг, на когото можем да разчитаме. Най-много ме безпокои въпросът с онези, които разчитат на социалните грижи. Ще трябва да им вземем залъка от устата, за да нахраним всички тези пришълци. Профсъюзите ще се уплашат от цялата тази нова работна ръка, но те са практични хора, всичките. С тях може да се приказва. Разбират от икономика и са разумни.

Интеркомът звънна пак. Президентът натисна бутона.

— На телефона е министър Уилямс, сър.

Уилсън се изправи и понечи да си тръгне. Президентът протегна ръка към слушалката и вдигна поглед към него.

— Остани в Белия дом — каза той.

— Разбира се, сър — отвърна прессекретарят.

Всички бутони на телефона на Джуди премигваха. Тя тихо говореше в слушалката. Бюрото й беше покрито с бележки.

Когато Уилсън влезе в офиса, Джуди затвори. Лампичките продължаваха да премигват.

— Залата за пресконференции е пълна — съобщи тя. Получи се спешно съобщение. Том Манинг има нещо за теб. Твърди, че е изключително важно. Да се свържа ли с него?

— Ти продължавай — отвърна Уилсън. — Аз ще му позвъня.

Седна на бюрото си, придърпа телефона и набра номера.

— Том, обажда се Стив. Джуди ми каза, че било важно.

— Така ми се струва — отвърна Манинг. — Моли е намерила някого. Очевидно е водач на групата във Вирджиния. Не зная какви са пълномощията му, ако изобщо има такива. Въпросът обаче е, че иска да разговаря с президента. Казва, че щял да му обясни всичко. Всъщност настоява да го направи.

— Приказвал ли е с Моли?

— Малко. Не е съобщил нищо важно.

— И непременно трябва да разговаря с президента, така ли?

— Така твърди. Казва се Мейнард Гейл. С него е дъщеря му Алис.

— Защо не помолиш Моли да ги доведе тук? През задната врата, не през предната. Ще съобщя на портала. Ще видя какво можем да направим.

— Има още нещо, Стив.

— Да?

— Моли откри този тип. И го скри от другите. Той е неин.

— Не — отвърна Уилсън.

— Да — настоя Манинг. — Тя няма да отстъпи. Трябва да стане така. По дяволите, Стив, иначе няма да е честно. Не можеш да искаш от нас друго. Първо го е открил Бентли и после го е захапала Моли.

— Искаш от мен нещо, което ще ме унищожи. Знаеш го също толкова добре, колкото и аз. Другите ми връзки в медиите, „Таймс“, „Поуст“ и всички останали…

— Можеш да съобщиш за него — отвърна Манинг. Ще получиш информацията. Искаме само право на първото интервю с Гейл. Дължиш ни го, Стив.