Клифърд Саймък - Заложници в Рая

— Това е вярно — съгласи се мис Бийл — но ми е мъчно. Такова ужасно нещо. Да бъдеш единствения от билиони хора, осъден на вечна смърт. Да бъдеш лишен от възможността за втори живот.

— Той не е първият — напомни й Фрост. — И няма да бъде последният.

— Чух, че сте имали някакви неприятности на съвещанието тази сутрин — каза тя.

Той небрежно кимна с глава и не каза нищо.

Чула е, помисли си той. Новината за станалото беше се разчула някак и сега се разпространяваше из сградата като бушуващ пожар.

— Надявам се, че не е нещо лошо — каза тя.

— Не е съвсем лошо — откликна той.

Тя се обърна и тръгна към вратата.

— Мис Бийл — каза той.

Тя се спря и обърна към него.

— Днес следобед няма да бъда тук — каза й той. — Няма нищо належащо, нали?

— Имате две срещи. Не особено важни. Мога да ги отменя.

— Бъдете така добра — каза той.

— Ами ако донесат папката с поверителните?

— Сложете ги в касата.

— Но те не обичат да…

— Знам. Трябва веднага да се прегледа и…

Така значи! — помисли си той.

Ето резултата от това, което Епълтън беше направил. Беше нещо, за което той съвсем не беше помислил.

— Мистър Фрост, нещо станало ли е?

— Не, нищо. Ако се появи поверителна папка… просто сложете я в касата. Ще я прегледам утре сутринта.

— Добре — каза тя като подтисна напиращото неодобрение.

Завъртя се и влезе във външния кабинет.

Той се отпусна в креслото и си спомни за онзи ден преди три месеца, когато куриерчето по погрешка беше му оставило вместо неговата поверителна папка тази на Питър Лейн и как той я отвори без да погледне името.

После лично я върна и обясни недоразумението на Лейн и всичко изглеждаше в ред. Куриерчето, разбира се, беше незабавно уволнено и това беше всичко. Това беше грешка, ужасна грешка на куриера и той си заслужи уволнението. А що се касае до отношенията между него и Лейн — изглеждаше, че всичко е забравено. Не се забрави само това, спомни си Фрост, че липсваше някакъв документ, който беше изпаднал от плика при отварянето от Фрост и който той като се върна намери до бюрото си. Добре си спомняше сега, че постоя известно време до бюрото с листа в ръка и почти реши да го върне на Лейн, но му хрумна че за това ще бъдат необходими допълнителни обяснения, което би било крайно неприятно, а и документа не беше от особена важност, както много от документите, които се прехвърляха по поверителните папки.

Някакъв големец, който не се помнеше, отличаващ се с грандомания и склонност към мелодраматични интриги и шпионаж, беше организирал и внедрил тази система преди много години и като още една канализирана стара бюрократична рутина, е била поддържана години наред. Част от нея, разбира се, имаше конфиденциален характер, или най-малкото — полуконфиденциален, но останалото бяха междуслужебни неща, за които не беше необходима секретност.

И така, за да се избави от неудобство, неприятности и обяснения, той тикна листа в едно чекмедже на бюрото и го забрави. Беше уверен, че след като не е забелязана липсата му, той едва ли би имал някаква стойност и значение.

Беше взел обаче неправилно решение. Или поне сега така изглеждаше.

И ако това, което Епълтън направи тази сутрин, има връзка с липсващия документ, значи освен Епълтън, е замесен и Лейн.

Рязко издърпа средното чекмедже на бюрото и зарови из книжата и боклуците. Листът обаче го нямаше.

Да можеше някак да си спомни какво пишеше на него! Нещо като подреждане на някакъв списък.

Сбърчи вежди и отново се опита да си спомни, но подробностите бледнееха и му се изплъзваха.

Потърси и в другите чекмеджета. Листът го нямаше.

Ето как са узнали, значи — помисли си той — някой е претърсил бюрото му и го е намерил!

Агентът протегна ръка към обраслото с водорасли мочурище.

— Това са 20 акра — каза той. — А цената, която ние искаме е най-доброто капиталовложение. Повярвайте ми приятели, това е най-подходящото място и начин да си вложите парите. За сто години вноската ще се удесетори, а за хиляда години, ако бихте могли да чакате толкова, вие ще бъдете направо милиардери.

— Но това е просто едно тресавище — каза жената. — Никой не би искал да строи тук. То не може да се…

— Днес вие го купувате — обърна се към нея агента, — по толкоз и толкоз за акър. След 200 години ще го продадете по толкова за метър. Помислете само колко хора ще има на Земята тогава и ги съпоставете с общата земна площ и ще ме разберете. Щом веднъж получим безсмъртие и съживяването започне…