Клифърд Саймък - Времето е най-простото нещо

— Предполагам — отвърна Блейн, — че това ще отнеме работата на шофьорите на камиони и ще затвори няколко аеролинии.

— Много добре знаете, че ще стане точно така. Никоя транспортна система не може са се конкурира с телепортирането.

— Можехте сами да използвате системата на телепортация — каза Блейн. — Можехте да сте го направили преди години. Има много хора, които са извън „Фишхуук“, но притежават способностите да ви покажат как се прави.

— Щураци — пренебрежително каза Далтън.

— Не, Далтън. Не са щураци. Това са нормални хора, които притежават паранормалната сила, която именно постави „Фишхуук“ на мястото, на което е днес. Вие уважавате тези сили, когато са част от „Фишхуук“, но ако ги намерите сред своите хора, ги осъждате.

— Не бихме посмели — каза Далтън. — Има обществена обстановка.

— Да, знам — каза Блейн — обществената обстановка. Малките щастливи тълпи все още ли разпъват на кръст паранормалните?

— Моралният климат — отсъди Далтън — понякога води до неприятности.

— О, да, мога да си го представя — отвърна Блейн.

Далтън извади пурата от устата си и я разгледа с нещо като отвращение. Единият й край беше изгаснал, а другият — яростно сдъвкан. След кратко размишление той я хвърли в една саксия. Угарката падна на едно от долните листа на растението и се залюля.

Далтън отново се облегна назад и скръсти ръце пред корема си. Загледа се в тавана.

— Мистър Блейн — каза той.

— Да?

— Вие сте много проницателен човек. А и откровен. Пък и се отнасяте отрицателно към дребнавото мислене. Вие ми казахте някои интересни нещица и на мен ми хареса начинът, по който го сторихте.

— Ваш покорен слуга — хладно каза Блейн.

— Колко ви плащат?

— Достатъчно — отвърна Блейн.

— Няма такова нещо като „достатъчно“. Никога не съм виждал някой, който да…

— Ако се опитвате да ме купите, сте изпаднал в огромна заблуда.

— Не да ви купя. Да ви наема. Вие знаете козовете на „Фишхуук“. Познавате много хора. Вие бихте бил безценен като консултант. Можем да обсъдим…

— Извинете ме, сър — прекъсна го Блейн, — но бих ви бил напълно безполезен. При сегашните обстоятелства не бих помогнал с нищо.

Беше се задържал тук вече час, а това бе твърде дълго. Беше хапнал, бе изпил едно питие и беше приказвал с Далтън. Време беше да се измъква. Това, което бе станало тук, скоро щеше да е достояние на „Фишхуук“, а по това време той вече трябваше да е далеч.

Зад гърба му се чу шумолене и една ръка се облегна на рамото му.

— Шеп — каза Шарлин Уитиър. — Толкова е мило, че дойде.

Той стана и се обърна към нея.

— Беше мило от твоя страна да ме поканиш. Тя сбърчи чело.

— Наистина ли съм те поканила?

— Не — отвърна той. — Нека бъдем искрени. Фреди ме довлече. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Знаеш, че винаги си добре дошъл. Ръката й стисна рамото му.

— Искам да видиш един човек. Ще ни извините, мистър Далтън.

— Разбира се — отговори Далтън. Тя поведе Блейн.

— Знаеш ли — каза той, — това беше доста неучтиво от твоя страна.

— Спасих те — каза тя. — Този човек е ужасно досаден. Нямам представа как се е промъкнал тук. Сигурна съм, че не съм го канила.

— А кой всъщност е той? — попита Блейн. — Така и не разбрах.

Тя сви голите си рамене.

— Водач на някаква бизнесделегация. Идват да изплачат разбитите си сърца пред „Фишхуук“.

— Това го разбрах. Той е разгневен и крайно нещастен.

— Нямаш нищо за пиене — каза Шарлин.

— Току-що пих.

— А яде ли нещо? Добре ли си прекарваш? Имам ново дименсино, най-новото…

— Може би — каза Блейн. — Може би по-късно.

— Отиди и си вземи пиене — посъветва го Шарлин. — Трябва да кажа по едно здрасти и на някои други гости. Какво ще кажеш да останеш до по-късно? Не съм те виждала от седмици.

Той поклати глава.

— Съжалявам повече, отколкото можеш да си представиш. Беше много мило да ми го предложиш.

— Е, някой друг път — каза тя.

Тя се отдалечи, но той я настигна и я хвана за ръката.

— Шарлин — каза той, — казвал ли ти е някой някога колко ужасно готин човек си?

— Никой — отвърна тя. — Абсолютно никой.

Тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по бузата.

— Сега изчезвай да се забавляваш.

Той я гледаше, докато тя не се изгуби в тълпата.

Вътре в него Розовото се размърда, а в движението му имаше отпечатана въпросителна.

Още малко , каза му Блейн. Остави ме да се оправя още малко. След това ще поговорим.

И той усети благодарността и облекчението от другата страна.