Клифърд Саймък - Върколак

Сви тялото си и се понадигна, за да погледне от бърлогата. Защото имаше само един начин да избяга от тези хора — да тича, да тича, да тича.

„Почакай“ — каза Мислителя.

„Те ще се изкатерят дотук.“

„Не чак толкова скоро. Придвижват се бавно. Може да има и по-добър начин. Не можем вечно да бягаме. Допуснахме една грешка. Не бива да допускаме втора.“

„Каква грешка?“

„Не трябваше да се превръщаме в теб. Трябваше да останем в тялото на Променливия. Единствено сляпата паника ни накара да извършим промяната.“

„Но ние не разполагахме с информация. Видяхме опасност и реагирахме. Бяхме заплашени.“

„Можех да замажа положението — каза Променливия. — Но може би така стана по-добре. Те ме подозираха.

Щяха да ме поставят под наблюдение. Можеха да ме заключат. Така поне сме свободни.“

„Но не за дълго — отвърна Мислителя, — ако продължаваме да бягаме. Те са прекалено много — прекалено много на планетата. Не можем да се скрием от всички. Не можем да измамим всички. Математически имаме толкова малък шанс, че на практика това не е никакъв шанс.“

„Имаш ли нещо предвид?“ — попита Търсача.

„Защо да не се превърнем в мен? Аз мога да бъда просто парче скала, нищо, част от тази пещера. Може би камък. Когато го погледнат, няма да забележат нищо странно.“

„Един момент — каза Променливия. — Идеята ти е добра, но може да има проблеми.“

„Проблеми ли?“

„Вече би трябвало да си се сетил. Не проблеми, а проблем. Климатът на тази планета. Прекалено топъл е за Търсача. За теб пък ще е прекалено студено.“

„Студено липса на топлина ли означава?“

„Точно така.“

„Липса на енергия?“

„Правилно.“

„Трябва ми малко време, за да подредя цялата терминология — рече Мислителя. — Трябва да бъде каталогизирана и поета. Но аз мога да издържа на известен студ. За общата кауза мога да издържа на много студ.“

„Въпросът не е просто да издържиш. Разбира се, ти можеш да го направиш. Но имаш нужда от огромно количество енергия.“

„Когато онзи път се оформих в къщата…“

„Тогава можеше да черпиш от нейния енергиен източник. Тук няма нищо освен натрупаната в атмосферата топлина. А сега, когато слънцето е залязло, тя става все по-малко. — Ще трябва да действаш с енергията, която притежава тялото. Не можеш да я получиш от външни източници.“

„Разбирам — отвърна Мислителя. — Но мога да приема форма, която да запази наличната енергия. Мога да я притисна към себе си. Ако извърша промяната, ще имам ли цялата енергия в тялото?“

„Струва ми се, че да. Самата промяна навярно изисква известен обмен на енергия, но не мисля, че е твърде много.“

„Как се чувстваш, Търсачо?“

„Горещо ми е“ — отвърна Търсача.

„Нямах предвид това. Не си уморен, нали? Не изпитваш липса на енергия?“

„Чувствам се добре“ — каза той.

„Ще чакаме — каза Мислителя, — докато не стигнат почти дотук. Тогава ще се превърнем в мен, а аз съм нищо или почти нищо. Просто безформена маса. Най-добре ще е да се разпростра из цялата пещера. Но така ще изгубя прекалено много енергия.“

„Може и да не забележат пещерата — каза Променливия. — Може да я подминат.“

„Не можем да рискуваме — отвърна Мислителя. — Ще остана във формата си не повече, отколкото се налага. Трябва да се променим отново веднага, щом отминат. Ако онова, което казваш, е вярно.“

„Прецени сам — подкани го Променливия. — Разполагаш с данните, които ти дадох. Знаеш толкова физика и химия, колкото и аз.“

„Данните може би да, Променливи. Но нямам мисловната нагласа, за да ги използвам. Нямам твоя начин на мислене. Нямам математическите ти способности и бързото ти схващане на универсалните принципи.“

„Но ти си нашият мислител.“

„Аз мисля по различен начин.“

„Стига сте дрънкали — нетърпеливо ги прекъсна Търсача. — Дайте да видим какво ще правим. Щом отминат, веднага се превръщаме отново в мен.“

„Не — възрази Променливия. — В мен.“

„Но ти нямаш никакви дрехи.“

„Тук навън това няма значение.“

„Ами краката ти? Имаш нужда от обувки. Теренът е каменист. И очите ти не могат да виждат добре в тъмното.“

„Почти са тук“ — предупреди ги Мислителя.

„Точно така — потвърди Търсача. — Спускат се по хълма.“

Оставаха петнайсет минути до началото на любимата и програма по димензиното. Илейн Хортън я беше очаквала през целия ден, защото Вашингтон я отегчаваше. Искаше да се върне в старата каменна къща в хълмовете на Вирджиния.