Клифърд Саймък - Избор на богове

— Може би така е по-добре — каза Джон. — Но такава, каквато беше ситуацията, можеше и да се объркам. Можех да пристигна в място, което гъмжи от хора, и някой да ме види да се появявам от нищото или аз, виждайки толкова човеци за първи път от векове, или пък разпознавайки ги като хората, които са били изчезнали от Земята, можех да се хвърля в ръцете им, въодушевен, че съм ги открил най-после, макар и да не съм ги търсил. Това обаче бе последното нещо, за което мислех.

Озовах се на открито поле и на известно разстояние видях хора — фермери, работещи с големи моторни селскостопански машини. И когато видях това, разбрах, че ако те са хора, те не могат да са от нашия вид, защото ние нямаме нищо общо с каквито и да е механизирани машини от хилядолетия. Хрумна ми, че ако съществата са наистина хора, те може да са онези, които бяха изчезнали от Земята. Коленете ми се разтрепераха при тази мисъл и бях обзет от голямо въодушевление. Въпреки че, казах си аз, това е невероятно и единствената друга алтернатива е да съм попаднал на раса от хуманоидни същества. Но и това бе невероятно, защото никой никъде в галактиката не бе открил друга човешка раса. Или пък бяха открили? Бях се отдалечил толкова много, че информацията ми бе остаряла.

— Никой не е открил такава — каза Марта. — Бяха открити много други създания, но не и хуманоиди.

— Съществуваше и фактът, разбира се, че те разполагаха с машини. И това, казах си аз, правеше възможността още по-невероятна. Защото ние открихме нови технологични раси, някои, от които с толкова странни технологии, че в много случаи ни беше трудно да схванем принципа им на действие и предназначението им. Да откриеш друга хуманоидна раса с машинна технология, ми изглеждаше абсурдно. Единственият отговор можеше да бъде, че това са хора. Щом разбрах това, станах по-предпазлив. Може и да сме от една кръв, но между нас имаше пет хиляди години и тези пет хиляди години, повтарях си аз, може да са ги направили толкова чужди, колкото и всички останали, които откривахме в космоса. А бяхме научили, ако не друго, то поне това, че първият контакт с извънземни трябва да се осъществява много внимателно. Няма да ви разказвам сега всичко, което се случи. По-късно, може би. Но си мисля, че се справих много добре. Макар и да предполагам, че беше повече късмет. Когато се приближих към фермерите, взеха ме за странстващ учен от някоя от трите планети, които човешката раса обитава — не съвсем наред с главата, занимаващ се с неща, с които нормалният човек мисли, че не си струва да се занимава. Веднъж понесен от течението, аз тръгнах с тях. Тази версия прикри много от неволните ми грешки. Те не изглеждаха нищо повече от ексцентричност. Мисля, че дрехите и езика ми ги накараха да ме вземат за скитник. За щастие, говореха на английски, макар и значително по-променен от езика, който ние говорим. Представям си, че ако се върнем пет хиляди години назад на старата Земя, езикът ни, какъвто е сега, няма да е лесно разбираем за тогавашните хора. Времето и променените условия, небрежността в изказа могат да видоизменят много изговаряните думи. Под прикритието на налудничав учен можех да се движа наоколо достатъчно свободно и да разбера какво става, да науча какво общество бяха развили, както и някои от техните дългосрочни планове.

— И то не се оказа толкова приятно, нали? — попита Джейсън.

Джон му хвърли стреснат поглед.

— Как разбра?

— Каза, че те още имат машинни технологии. Мисля, че това може да е ключът. Допускам, че веднъж разпределени, те са продължили да живеят по същия начин, по който са живели преди да бъдат изселени от Земята. И ако това е така, картината няма да е много приятна.

— Прав си — съгласи се Джон. — Не е отнело много време да бъдат разпределени, както казваш ти. Само няколко години след като за миг се намерили на друга или по-скоро на други планети в неизвестна част от космоса, те се ориентирали, организирали се и продължили да живеят по същия начин, както и дотогава. Те трябвало да започнат от нулата, но притежавали технологични познания и разполагали с девствени планети с недокоснати суровини и много бързо се справили. И не само това, имали същите очаквания, същата продължителност на живота като нас. Много от тях измрели в първите няколко години, докато се борели да се адаптират, но все пак останали достатъчно, а между тях имало хора с всякакви умения, нужни за развитието на нови технологии. Представяте ли си какво може да се случи, ако талантлив, опитен инженер или ерудиран, с неизчерпаема фантазия учен живее векове? Обществото вече не губи нужните умения със смъртта, както е било преди. Гениите не умират, а продължават да творят; инженерите не планират и не строят само няколко години, след което умират или се пенсионират, а продължават да чертаят планове и да строят. Човек, който владее теорията, разполага с толкова векове, колкото му трябват, за да развие напълно потенциала и и запазва жизнеността, която му е нужна, за да я внедри. Това има и много недостатъци, разбира се. Присъствието на хора на зряла възраст, с широк опит и ключова позиция започва да упражнява задържащо влияние върху по-младите поколения и да насажда консерватизъм, сляп за нови идеи, който накрая спира целия прогрес. Хората проявиха безпогрешен усет за тази опасност и вградиха балансиращи механизми в структурата на обществото.