Хенри Сайерс - Би Джей не отговаря

Тиктакането на часовника бавно отмерваше секундите. Махалото с форма на осмолъчна звезда плавно изминаваше своя път. На потъмнелия от времето циферблат до тънките римски цифри бяха изобразени знаците на Зодиака. „Интересно, на колко ли е години?“ — помисли си Грег, като разглеждаше с любопитство древния механизъм в дървената кутия. Беше виждал такива само по филмите. Свери информацията на ръчния си хронометър с показанията на стрелките със странна форма. Часовникът вървеше учудващо точно. Явно махалото беше коригирано по изкуственото притегляне в станцията, което бе по-слабо от земното.

Грег се отдръпна и седна в едно кресло. Не обичаше много-много да чака, но нищо друго не му оставаше. Побарабани с пръсти по облегалката и отново заразглежда кабинета, защото идваше тук за пръв път и му беше интересно. И тъй, Грег Милър, пилот първи клас от службата за далечни полети, седеше в кабинета на прекия си началник Джон Майлс в един от секторите на петата транспортна площадка в голямата междинна станция „Джемини“, която се въртеше в геостационарна орбита около Нептун. Той чакаше идването на още един началник, само че с много по-висок ранг от Джон Майлс. А тъй като големите чиновници имат навика да не се отнасят особено внимателно към времето на подчинените си, Грег заразглежда интериора.

Той чувстваше, че му предстои сериозен разговор. Особено щом прекият му шеф говори невероятно мъгляво за пристигането от Земята на представител на централния щаб, който иска да се срещне с теб на всяка цена. И действително, идването на човек от центъра в станцията на самата граница с далечния Космос само за един поверителен разговор е твърде необичайно събитие. Традиционните канали за далечна връзка осигуряваха напълно цялата оперативно-работна информация. И изведнъж — транспортиране само на едно упълномощено лице… Впрочем Грег научи това едва сега, от краткото пояснение на Майлс. А за всички останали този човек беше обикновен пътник в патрулния кораб от Земята.

Майлс откъсна очи от малкия екран върху бюрото си и със стоическо изражение погледна Грег. С целия си вид показваше, че няма какво да се прави, освен търпеливо да се чака — такива птици не кацат всеки ден при нас. Сякаш за да не подлага повече търпението им на изпитание, вратата безшумно се отвори и в стаята с енергична походка влезе висок побелял мъж със сурово и същевременно открито лице. Майлс скочи и се изпъна. Влезлият го погледна с тънка ирония и пръв протегна ръка за поздрав. Сетне се обърна към Грег, който също беше станал.

— Извинете, че ви накарах да чакате. Трябваше да поостана у началника на станцията — какво да се прави, протоколна суета — малко криво се усмихна и към двамата, отпусна се в креслото и с жест покани събеседниците си да последват примера му.

Милър и Майлс седнаха, после Майлс напълни три чаши от сифона на масичката. Гостенинът кимна с благодарност и продължи:

— И тъй, господин Милър и господин Майлс, да започваме. Аз съм Гейбриъл Карпентър, главен специалист в четвърти отдел на централния щаб на Единната световна служба за космически съобщения. Вероятно сте твърде учудени от появата ми, нали? — той пак се усмихна някак сухо, като внимателно наблюдаваше реакцията им.

Двамата мълчаливо кимнаха, без да се докосват до чашите си. Карпентър доволно притвори очи, сякаш не беше и очаквал друг отговор, прехвърли крак върху крак и отново запита:

— Какво ще ми разкажете за случая с Би Джей 86?

Милър и Майлс се спогледаха и след кратка пауза думата по старшинство взе Майлс:

— Би Джей е пилотиран товарен кораб. Преди повече от година и половина стартира от нашата транспортна площадка с товар от редки метали и други суровини. Трябваше да стигне до индустриалната зона на орбита около Марс, но се отклони от курса си и изчезна безследно заедно с екипажа. Делото официално е заведено към случайните катастрофи. — Майлс помълча малко, за да си спомни някои подробности. — Фирмата, която беше наела кораба, и роднините на пилотите получиха пълната застраховка… Май това е всичко.

Карпентър премести проницателния си поглед върху Милър, но Грег само поклати глава:

— Това е, което знаем. По всички телеканали съобщаваха подробно за случилото се. Или има някакви нови подробности?

Карпентър се подсмихна и отговори на въпроса с въпрос:

— Милър, а вие какво знаете за работата на обект РХ—12 в орбитата на Тритон?