Уилям Сароян - Геният

— Знаех, че ще ви хареса — каза той. — Мислех първо да напишете книга, а после да я продадем за филм.

— За бога, бих направил тази дребна работа, само че оня ден се отказах да пиша.

— Защо?

— Омръзна ми. Все едни и същи неща.

— Това е съвсем друго. Ами Китаецът? Изтокът срещу Запада.

— Въпреки това. Отказах се оня ден. Ти я напиши.

— Смятате ли, че ще отпечатат книгата?

— Ще са глупаци да не го сторят.

— А в какъв стил да пиша?

— О, не се грижи за стила. Просто напиши всичко на хартия тъй, както ти идва в главата, щом се върнеш от работа и ще видиш, че е съвсем стилно. И ще ти остане достатъчно за поне още два филма.

— Хич ме няма в граматиката — каза той.

— И мене. Но за това не се грижи. То ще бъде част от твоя стил, част от твоята оригиналност. Ти си гений, освен ако не съм в страшна грешка.

— Не, просто ми хрумват разни идеи за книги и за филми и толкова. Що идеи съм забравил — от тях можеха да излязат сумати книги и филми!

— Записвай ги — казах аз. — Не ги оставяй да се загубят. С всяка минута губиш пари.

— Имате ли молив? — попита той.

— Нямам, за съжаление — отвърнах. — Оня ден се отказах да пиша.

— За какъв дявол?

— Моите измислици не стават за кино — викам. — От време на време продавам по някой разказ за трийсет-четирийсет долара. Но идеи за филми не ми хрумват. По едно време си мислех, че скоро ще мога, но не стана и затова се отказах.

— Жалко! А на мен идеи за филми ми идват една през друга.

— Виждам и това, което трябва да сториш, е да ги запишеш на хартия. Сигурен съм, че ще станеш известен и богат за нищо и никакво време.

— Да ви разкажа ли каква друга идея за филм ми хрумна? — попита той.

— Джо — извиках аз. Джо дойде до масата. — Джо, ето ти тази монета — иди ми намери един молив.

Джо отиде при Айзи, Айзи потършува наоколо и намери един молив. Съвсем мъничък. Джо ми го донесе. Подадох молива на момчето.

— Слушай, Джордж, нямаш време за губене. Ето ти молив — и подострен, и всичко. Вземаш този молив, отиваш си в къщи и записваш всичко на хартия. Каква да е хартия. Линкълн е писал най-известните си речи върху гърба на пощенски плик.

Взе молива, но все още не си тръгваше.

— Мислех да не бързам тази вечер, а да почна утре.

— Не, така не бива — викам. — Отиваш си право в къщи и почваш да работиш, докато идеите ти са още пресни в главата.

— Добре — съгласи се той.

Сложи молива във вътрешния джоб на сакото си, нахлупи си шапката до очите и се спусна по стълбите.

— Джо — извиках аз, — донеси ми три бири.

© Уилям Сароян

© 1971 Нели Константинова, превод от английски

William Saroyan

Сканиране, разпознаване и редакция: Уфтак Музгашки, 2009

Издание:

Уилям Сароян. Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света

Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1971

Подбор и превод от английски език: Нели Константинова

Редактор: Кръстан Дянков

Художник: Веселин Павлов

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Бети Леви

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12244]

Последна редакция: 2009-06-21 13:30:00