Жан-Пол Сартр - Погнусата

— Далеч предпочитам да ми кръшка — твърдеше. — Все ми е едно, само и само да не се трови.

Говореше за своя съпруг: благодарение на спестяванията си тази близо четиридесетгодишна смугла и невзрачна женица си бе намерила млад и красив мъж, монтьор в заводите „Льокоант“. Той не я бие, не й изневерява, но си сръбва: всяка вечер се връща пиян. Вече едва крета; пред очите ми за три месеца се стопи и жлътна. Люси е убедена, че е от пиенето. Според мен е гръдоболен.

— Човек трябва да се пребори — заяви Люси.

Сигурен съм, че нещо я гложди отвътре, само че бавно, полека-лека: тя се преборва, но не е способна нито да преглътне мъката си, нито да й се отдаде. От дъжд на вятър се замисля, за мъничко, съвсем за мъничко, и тогава разнищва въпроса. Особено пред хора, понеже те я утешават, пък и на нея донякъде й олеква, като си изплаче болката на воля и някак трезво, сякаш дава съвети. Когато е сама по стаите, чувам я как си тананика, за да не разсъждава: Иначе по цял ден ходи унила, вечно е отпаднала и се муси.

— Ей тук ми е заседнало като буца — казва тя и докосва шията си.

Страда скъпернически. Навярно скъпи и удоволствията си. Чудя се дали понякога тайничко не пожелава да се отърси от еднообразното си съкровено терзание, от своя ропот, който се възобновява тутакси щом песента й секне, дали не предпочита веднъж завинаги да се настрада, да се отдаде на отчаянието. Но тъй или иначе, това не би било по силите й: стегната й е душицата.

„Господин Дьо Ролбон бил голям грозник. Кралица Мария-Антоанета на драго сърце го наричала «скъпи ми маймунчо». Независимо от това всички жени от двора били готови да му се отдадат не защото се правел на смешник като уродливия Воазнон 6 6 Воазнон, Клод-Анри дьо Розе (1708–1776) — френски абат, приятел на Волтер, автор на стихове и драми. — Б.пр. , а заради неговия магнетизъм, от който и най-големите красавици изпадали в страстна самозабрава. Той интригантствал, изиграл твърде подозрителна роля в случая с огърлието на кралицата 7 7 Известна скандална афера във Франция (1784–1786), предизвикана от самозваната графиня Дьо Ла Мот — мошеничка, внушила на дворцовия свещеник кардинал Дьо Роан, че Мария Антоанета желаела да притежава едно обявено за продан огърлие на стойност над милион и половина лири. Убеден, че така ще си спечели благоволението на кралицата, кардиналът от нейно име взел накита от бижутерите и го връчил на графиня Дьо Ла Мот, която уж трябвало да го предаде на Мария Антоанета. Огърлието обаче изчезнало и тъй като не било платено, избухнал скандал, на който била дадена широка гласност. Кардиналът бил изпратен на заточение, а графиня Дьо Ла Мот — хвърлена в тъмница. Според една разпространена теория случаят е бил скалъпен от дворянин, враждебно настроен към Мария Антоанета, за да бъде тя злепоставена в очите на краля и на поданиците. — Б.пр. , поддържал редовни отношения с Мирабо-Тоно 8 8 Мирабо, Андре Бонифас Луи Рикети (1754–1792) — по прозвище Тоно (Бъчва) заради склонността си към пиянство и дебелината си. Депутат в Генералните щати, той впоследствие емигрира и заговорничи против Франция. — Б.пр. и Нерсия 9 9 Нерсия, Андре-Робер (1739–1800) — френски писател, волнодумец. — Б.пр. , а сетне, през 1790 година, изчезнал. По-късно се появил в Русия, където явно е имал пръст в убийството на Павел I, а оттам поел на пътешествие из далечни страни, в Индия, Китай, Туркестан. Занимавал се с незаконна търговия, съзаклятничел, доносничел. В 1813 година се върнал в Париж. През 1816-а вече бил всевластен, тъй като успял да се сближи с Ангулемската херцогиня и да стане нейно доверено лице. Видела ли го, своенравната, скована от тягостни детски спомени старица се разведрявала и засилвала. Благодарение на нея в кралския двор всички играели по свирката му. През март 1820-а се оженил за госпожица Дьо Роклор — хубавичка осемнадесетгодишна девойка. Господин Дьо Ролбон тъкмо навършвал седемдесет; бил на върха на почестите, в разцвета на жизнения си път. Седем месеца по-късно към него отправили обвинение в държавна измяна, той бил задържан и хвърлен в тъмница, където починал след пет затворнически години, без делото му да е било гледано.“

С известна печал препрочетох бележката на Жермен Берже 10 10 Жермен Берже — „Мирабо-Тоно и неговите приятели“, стр. 406, бележка втора. Издателство „Шампион“. — Бележка на издателя. Тези няколко реда се бяха оказали първото ми запознанство с господин Дьо Ролбон. Колко обаятелен ми се стори тогава и как начаса ми стана мил само от краткия откъс! Заради него, заради този човечец съм тук. Когато се завърнах от пътуванията, имах възможност да се установя в Париж или Марсилия. Но повечето от писмените свидетелства относно по-дългите пребивавания на маркиза в чужбина се намират в градската библиотека на Бувил. Ролбон е бил господар на имението Маром. Преди войната в това селище все още живеел един от неговите потомци, архитект на име Ролбон-Кампуире, който починал през 1912 година и завещал на бувилската библиотека твърде важни книжа: писма на маркиза, части от дневник, различни документи. Още не съм прегледал всичко.