Фред Саберхаген - Планетата на Берсеркера

Артур от Чеспа

Брам Безбрадия от Консилор

Брун от Бурзо

Чарлз Изправения

Кол Ренба

Ефим Самдевятов

Фарли от Айкоск

Джеф Симболор от Симболорвил

Джайлс Коварния от Ендрос Суомп

Гладуин Ванучи

Хал Копърсмит

Хоумър Гарамънд от Рънинг уотър

Джуд Исаксон от Ардстой Хил

Канрет Джон от Джонсплейс

Ленос от Хайландс

М’Тамба Мим

Месълс от Уинди Вейл

Октанс Бук от Пачука

Омир Келсумба

Отис Китамура

Пернсол Мулетаря от Уефс Плейн

Полидор Мръсния

Рафаел Сандовал

Рахим Сосиас

Рудолф Тадбъри

Шанг Ти Страховития

Синюжу от Евъргрийн Слоуп

Томас Сграбчвача

Травърс Сандакан от Тийвс Роуд

Ван Номада

Владерлин Бейн от Санфа Таун

Вул Нарбаес

Преди да даде знак за започването на първата битка от втория кръг, Лерос се поспря за миг, за да се огледа, да види своя свят. Доволен бе от твърде много неща в него. От високата ливада, където се намираше, се виждаше пейзажът на обработената земя долу — километър подир километър ниви и пасища, тук-там по някоя овощна градина, китка къщи, ивица гора или наниз от дървета покрай рекичка. Бе мирен и лесно подчиним свят, свят на селяни, на реколти, на занаятчии, които покорно служеха на господаря на насилието, който обитаваше върха. Е, съществуваше и Братството, което да хвърли петно върху този свят. Нищо ново не се бе чуло след вчерашното им послание… но още по-досадно бе съществуването на Вътрешния кръг, който изглеждаше недостъпен за Лерос, а оттам и службата на Върховен жрец — непостижима. От къде на къде свещеник като Лашез например, който бе повече занаятчия, отколкото воин, ще бъде член на Вътрешния кръг, докато Лерос и други по-заслужили ще бъдат държани извън него?

Във всеки случай поне Турнирът вървеше добре. А това бе най-важното. Навярно ако преминеше с голям успех, а нямаше причини да не следва гладко своя предначертан план, Лерос ще бъде най-сетне повишен. В края на Турнира голямата порта на града ще се отвори за победителя, девойки ще постелят цветя пред него и ще го поведат победоносно по улиците към Храма; вратите ще се разтворят и за Лерос; сетне вътрешните завеси от метални брънки ще се разтворят — никога не се бяха вдигали за Лерос, — после и тайните врати; и победителят щеше да бъде допуснат там, където самият Лерос никога не бе попадал: мястото, където боговете се разхождаха с падналите герои, някога смъртни мъже, където само Върховният жрец и хората от Вътрешния кръг можеха да идват, за да посредничат между тях и света на хората.

За Лерос религията не бе просто въпрос на вяра. Веднъж бе зърнал Торун във вътрешния двор на Храма — по-висок от всеки смъртен мъж, той вървеше с Върховния жрец през една нощ, раздирана от бури и проблясващи светкавици…

Сведе глава в миг на лична молитва, сетне се върна при очакващите го мъже и към отговорностите си и извика имената на участниците в първия двубой за деня:

— Артур от Чеспа — Брам Безбрадия от Консилор.

Артур бе мъж на средна възраст и със среден ръст.

В компанията на воините изглеждаше дребен. Набит, упорит на вид, с големи мустаци, той влезе в кръга, излъчващ напълно безизразна увереност, и с непоклатимо спокойствие заби поглед в приближаващия Брам Безбрадия с едно намерение — да го убие.

Брам, изглежда, бе безбрад поради изключителната си младост. Макар да бе висок и с широки рамене, лицето му изглеждаше на не повече от една хънтърска година, петнайсет или шестнайсет шейсети от човешкия живот. Брам не бе спокоен, но вълнението му се дължеше по-скоро на радост, отколкото на уплаха, когато атакува с енергичен замах на дългия си меч. Артур парира удара доста добре и сякаш не бързаше сам да нападне.

Брам продължи атаката си; младостта и енергията му не допускаха, че може да бъде победен. Замахваше отново и отново, докато Артур все така отстъпваше благоразумно, като изчакваше най-добрия момент за контраатака. И пак Брам нападаше с все по-голяма скорост и с ужасяваща сила. Артур още не бе решил как най-добре да се противопостави, когато го връхлетя удар, който не можа да парира. Изгуби едната си ръка от рамото. Завършващият мах дойде бързо.

— Брун от Бурзо — Чарлз Изправения.

Брун бе едър и рус, изгорял на слънцето. В едната си яка ръка държеше късо копие по такъв начин, че бе ясно — предпочиташе да прободе с него, отколкото да рискува да го хвърли. Той пое инициативата, макар и предпазливо, започна да се движи в бавни кръгове срещу часовниковата стрелка около Изправения Чарлз. Самият Чарлз, дългурест като щъркел, който би изглеждал по-доволен, ако стои на един крак, се бе възправил неподвижен, хванал меча си с две ръце, готов да противостои на онова, което Брун би предприел. Ударът на копието бе силен и бърз, но отговорът на Чарлз бе по-добър; отсеченото острие на копието падна на земята. Русокосата глава на Брун не закъсня да го последва.