Рафаел Сабатини - Дневникът на капитан Блъд

Нещата бяха стигнали до такъв стадий, в който Питър Блъд не виждаше друга възможност, освен да се раздели с хората, към които се бе привързал сред общото нещастие. Именно в този критичен миг съдба га се възползува от инструмента, създаден в лицето на капитан Истърлинг.

Една сутрин, три дни след срещата с мистър Блъд в къщата на губернатора, капитанът се приближи до „Синко лягас“ в една малка лодка от своя кораб. Когато прехвърли огромното си тяло на борда, смелите му, тъмни очи огледаха всичко. „Синко лягас“ беше не само добре построен, но се и поддържаше безупречно. Палубата му беше излъскана, въжетата прибрани и всяко нещо бе на мястото си. Мускетите бяха подредени на поставките си край главната мачта, а месинговите части на бъчонките светеха като злато в ярката слънчева светлина. Значи, все пак не бяха толкова непохватни тия избягали каторжници, които съставяха екипажа на мистър Блъд.

А самия мистър Блъд, облечен в черно и сребро и черна шапка с щраусово перо, приличаше на испански благородник, докато се кланяше ниско, краищата на перуката му се срещнаха пред лицето като увиснали уши на ловджийско куче. До него стоеше Натаниел Хагторп, приятен джентълмен на една възраст с мистър Блъд, и по непоколебимия му поглед и ясните черти на лицето личеше, че е човек от добър род; там бяха и Джереми Пит, младият морски капитан от Съмърсетшир със светложълта коса, и ниският, набит Николас Дайк, бившият морски старшина, служил под командуването на крал Джеймз, докато бе още Йоркски херцог. Те никак не приличаха на нехранимайковци, каквито капитан Истърлинг така прибързано си ги бе представил. Дори плещестият Волверстон с грубия глас по този случай беше навлякъл мускулестото си тяло в испански одежди.

След като ги представи, мистър Блъд покани капитана на „Бонавантюр“ в голямата кабина на кърмата, а тя по богатство на мебелировката и по размери надминаваше всички други кабини, в които капитан Истърлинг бе влизал дотогава.

Прислужник-негър в бяла дреха — момче, наето от Тортуга — донесе освен обичайните ром, захар и пресни лимони, бутилка златисто вино от Канарските острови, част от запасите на кораба, което мистър Блъд настойчиво препоръча на неканения си гост.

Като си спомни предупреждението на господин Д’Ожерон, че капитан Истърлинг е опасен, мистър Блъд сметна за разумно да се отнесе учтиво към него и да го предразположи, та поне да разкрие в какво отношение би могъл да бъде опасен в момента.

Седнаха на елегантно облицованите седалки край масата от черен дъб и капитан Истърлинг похвали щедро виното, за да оправдае изобилните количества, които консумираше. След това той заговори по работа и попита мистър Блъд дали не е размислил и променил решението си да не продава кораба.

— Ако е така — прибави той, поглеждайки четиримата приятели на Блъд, — като се вземе предвид на колко души трябва да се делят парите от продажбата, ще се уверите, че съм щедър.

Ако с това смяташе да направи впечатление на тези четирима души, безстрастните им изражения го разочароваха.

Мистър Блъд поклати глава.

— Губите си времето, капитане. Каквото и да решим, ще запазим „Синко лягас“.

— Каквото и да решите? — Гъстите, черни вежди се повдигнаха към ниското чело. — Значи, все още не сте решили да отпътувате за Европа? Е, в такъв случай веднага ще ви изложа другото си предложение, щом не искате да продавате. То се състои в това да се присъедините с този кораб към „Бонавантюр“ за едно начинание — една добра авантюра. — И той се изсмя шумно на собствената си шега и белите му зъби блеснаха зад голямата черна брада.

— Правите ни чест. Но не желаем да се занимаваме с пиратство.

Истърлинг никак не изглеждаше обиден. Той махна с огромната си като бут шунка ръка, сякаш за да отхвърли подобно предложение.

— Не ви предлагам пиратство.

— А какво тогава?

— Мога ли да ви се доверя? — попита Истърлинг и погледът му обхвана четиримата мъже.

— Не сте длъжен. И по всяка вероятност само ще си загубите времето.

Това не беше обещаващо, но Истърлинг продължи да говори. Нека знаят, че той е плавал с Морган. Бил е с Морган по времето на големия поход през Панамския провлак. Известно е, че когато започнали да разделят плячката след разграбването на испанския град, тя се оказала много по-малка от очакванията на пиратите. Разнесли се слухове, че Морган е излъгал хората си; че преди подялбата бил отделил значителна част от заграбеното съкровище. Истърлинг можеше да им каже, че тези слухове били съвсем основателни. Имало перли и бижута от Сан Фелипе на огромна стойност, които Морган тайно присвоил. Но когато слуховете се засилили и достигнали до ушите му, той се уплашил от евентуално претърсване, което би доказало обвинението. И така една нощ по средата на пътуването през провлака той заровил присвоеното от него съкровище.