Рафаел Сабатини - Морският ястреб

Но когато стигнаха до Пеньон и усетиха пълната сила на топлия вятър, Сакр-ел-Бар, който по заповед на Асад отговаряше за движението на галеасата, нареди да вдигнат огромните триъгълни платна на главната и на помощните мачти. Те се опънаха, издути от вятъра, и галеасата се понесе напред с повече от удвоена бързина. Последва заповед да се спре гребането и робите бяха оставени да възнасят благодарности към небето за отдиха и да почиват във веригите си, докато дойде време мишците им да дотрябват отново.

Широкият нос на кораба, който завършваше с таран и беше въоръжен с по една кулверина от двете страни, бе претъпкан с разтакаващи се корсари, които лентяйствуваха, докато дойде време да влязат в бой. Едни, облегнати на високия борд или наклякали на купчинки, приказваха и се смееха, други шиеха и кърпеха дрехите си, трети лъскаха оръжието и ризниците си, а имаше и един мургав младеж, който подрънкваше на гимри и пееше тъжна шилханска любовна песен за радост на двадесетина кръвожадни разбойници, наклякали около него в пъстроцветен кръг.

На великолепната горна палуба имаше просторна кабина, към която водеха два свода, закрити с тежки копринени завеси, а на тъмночервеното им поле беше извезан бляскав зелен полумесец. Над кабината се издигаха три фенера — тежки съоръжения от позлатено желязо, всеки увенчан с кълбо и полумесец. Сякаш за да удържи кабината напред и да увеличи размерите й, от нея се издаваше зелен навес, който-засенчваше почти половината от горната палуба. Тука бяха нахвърляни възглавници и върху тях сега седеше Асад-ед-Дин с Марзак, докато Бускен и още трима-четирима други офицери, които го бяха придружавали до пристанището и които беше задържал да пътуват с него, безделничеха край позлатената ограда в предния край на горната палуба, тъкмо над пейките на гребците.

Само Сакр-ел-Бар, съвсем самотен, блестящ с кафтана и чалмата от среброткан плат, стоеше опрян на левия борд и начумерено гледаше назад към изчезващия град Алжир, който сега вече се виждаше само като куп бели кубчета, струпани по хълма под утринните слънчеви лъчи.

Известно време Асад го наблюдаваше мълчаливо изпод свъсените си вежди, а после го извика. Корсарят се приближи веднага и спря почтително пред своя владетел.

Асад го измери за миг с тежък поглед, а по красивото лице на сина му заигра скрита злобна усмивка.

— Не мисли, Сакр-ел-Бар — заговори най-после пашата, — че съм ти обиден за онова, което стана снощи, нито пък че тази случка е единствената причина за настоящото ми решение. Аз имах дълг, отдавна пренебрегван дълг към Марзак, който най-сетне реших да изпълня. — Това звучеше почти като извинение и Марзак не хареса нито думите, нито тона. „Защо ли — чудеше се момъкът — този свиреп старец, чието име буди ужас в целия християнски свят, е винаги тъй мек и податлив във всичко, което засяга снажния дързък неверник?“

Сакр-ел-Бар тържествено се поклони.

— Господарю — рече той. — не ми подобава да те питам нито за твоите решения, нито за съображенията, довели до тях. Достатъчно ми е да зная твоите желания; те са за мене закон.

— Наистина ли — каза хапливо пашата. — Май че делата ти не отговарят на тези изявления. — Той въздъхна. — Аз бях дълбоко оскърбен снощи, когато твоята сватба ми попречи и направи франкската девойка неприкосновена за мене. Въпреки всичко зачитам тая твоя женитба, както трябва да я зачитат всички мюсюлмани, при все че сама по себе си тя бе незаконна. Но както и да е! — завърши той със свиване на рамене. — Ето че отново плаваме заедно, за да сразим испанците. Нека никакви лоши чувства от двете страни да не засенчват блестящата ни задача.

— Амин, господарю?! — промълви благочестиво Сакр-ел-Бар. — Аз вече се боях…

— Нито дума повече! — прекъсна го пашата. — Ти винаги си бил мъж, който не се бои от каквото и да било, и затова съм те обичал като син.

Но на Марзак съвсем не му се щеше въпросът да се приключи по този начин — да завърши с проява на слабост от страна на баща му, с нещо, което приличаше всъщност на сдобряване. Преди Сакр-ел-Бар да може да отговори, той се намеси, за да му зададе въпрос, пропит със злобен умисъл:

— Какво ще прави твоята млада жена през време на отсъствието ти, о, Сакр-ел-Бар?

— Твърде малко съм живял между жени, за да мога да ти дам отговор — каза корсарят.

Марзак премигна пред тези думи, които като че ли бяха насочени против него. Но поднови нападката си:

— Изказвам ти моите съболезнования, че си роб на дълга, който те кара толкова бързо да се лишиш от сладостта на нежните й прегръдки. Къде си я оставил, о, капитане?