Рафаел Сабатини - Морският ястреб

— Каква голяма промяна от вчера! — рече той.

— Каква промяна, господарю?

— Едва вчера, на тържището, ти сам ме убеждаваше да участвувам в това пътуване и да застана начело — напомни му Асад и преднамерено подчерта думите си. — Сам ти призова спомена за миналите дни, когато с ятаган в ръка сме се прехвърляли един до друг на борда на неверниците, и ме умоляваше пак да дойда с тебе. А сега… — Пашата разпери ръце и в очите му светна гняв. — Какво е предизвикало тази промяна? — запита строго той.

Сакр-ел-Бар се двоумеше, хванал се в собствената примка. За миг той отклони погледа си настрана; пред него се мярна хубавото зачервено лице на Марзак, застанал до баща си. Бускен, Цимани и другите, които го гледаха с изумление, а дори и няколко мръсни, обгорени лица от пейката на гребците от лявата му страна, които ги наблюдаваха с тъпо любопитство.

Корсарят се усмихна, без да загуби невъзмутимия си външен вид.

— Ами… просто разбрах твоите основания да ми откажеш. Във всяко друго отношение, както казвам, плячката не е достойна за ловеца.

Марзак тихо, подигравателно се засмя, като че ли истинската причина за това държане на корсаря му беше съвсем ясна. Той предполагаше също, и то с пълно право, че странното държане на Сакр-ел-Бар беше извършило онова, което не биха успели да извършат всичките увещания върху Асад-ед-Дин — то представляваше за него знамението, което беше дошъл да търси. Защото именно в този миг Асад взе решение да застане начело на пътуването.

— Бих могъл да река — бавно, с усмивка каза той, — че не ме искаш. Ако е тъй, много съжалявам, защото достатъчно дълго съм пренебрегвал своя дълг към сина си и съм решил най-сетне да поправя тая грешка. Ние ще те придружим в това пътуване, Сакр-ел-Бар. Аз ще го ръководя лично, а Марзак ще бъде мой чирак в морското дело.

Сакр-ел-Бар не възрази нито с една дума на изреченото решение. Той направи темане, а когато заговори, в гласа му се долавяше почти радост:

— Хвала на аллаха в такъв случай, щом вече си го решил. Няма защо да те убеждавам повече, че плячката не е достойна за тебе, понеже аз печеля от решението ти.

След като взе това решение. Асад дръпна настрана Цамани и прекара няколко минути в разговор с него, за да му даде известни упътвания как да води държавните работи през време на отсъствието му. Когато свърши с това и освободи везира, пашата лично даде заповед да потеглят — заповед, която, можеха да изпълнят незабавно, тъй като всичко беше вече готово.

Мостикът бе издърпан на брега, разнесе се свирката на боцмана и кормчиите заеха местата си на кърмата и хванаха дръжките на грамадните весла, с които управляваха галеасата. Зачу се втора свирка, в прохода на долната палуба се появи Виджитело с двама помощници, и тримата, въоръжени с дълги бичове от волска кожа, викнаха на робите да се приготвят. След това, при звука на третото изсвирване на Ларок, петдесет и четири весла едновременно се потопиха във водата, двеста и петдесет тела се наведоха като едно, а когато отново се изправиха, голямата галеаса се стрелна напред и тъй започна опасното си пътуване. Ветрецът развя на главната й мачта червеното знаме със зеления полумесец, а от оживения вълнолом и от брега, където се беше събрала дълга редица зрители, гръмна многоглас прощален вик.

Леко повяващият от пустинята ветрец стана съюзник на Лайонел през първия ден. Без него попрището му на веслото можеше да се окаже твърде краткотрайно. Той бе прикован, както и останалите, съвсем гол, освен препаската на слабините, на най-близкото към прохода място на първата дясна пейка в края на тясната долна палуба и преди още галеасата да беше изминала късото разстояние между вълнолома и островчето в неговия край, бичът на боцмана изплющя по белите му рамена, за да го накара да вложи повече усилия, отколкото влагаше дотогава. Лайонел извика от жестокия удар, но никой не му обърна внимание. За да не бъде наказан повторно, той наблегна с цялата си тежест при следните удари на веслото и когато стигнаха Пеньон, по тялото му се струеше пот, а сърцето блъскаше лудо в ребрата. Струваше му се невероятно, че ще може да издържи, а най-болезненото бе това, че го съзнаваше и се виждаше изправен пред неописуеми ужаси, които щяха да изтощят силите му. Лайонел не беше здрав по природа и беше изнежен и разглезен от живота — нещо, което съвсем не го бе направило годен да устои на подобно изпитание.