Едгар По - Убийствата на улица Морг

Колкото до убийствата, нека първо ги разследваме сами, преди да сме си съставили мнение за тях. Едно такова разследване ще ни поразвлече (помислих си, че това „поразвличане“; е твърде странно, но не казах нищо), а освен това Льо Бон някога ми направи услуга, за която още съм му благодарен. Ще отидем да огледаме помещенията със собствените си очи. Познавам полицейския префект Г. и няма да имам трудности при получаване на необходимото разрешение.

Получихме разрешението и се отправихме незабавно към улица Морг. Това е една от онези жалки пресечки, които свързват улица Ришельо с улица Сен Рок. Стигнахме там късно следобед, понеже този квартал се намира на много голямо разстояние от нашия. Лесно намерихме къщата, тъй като на отсрещния тротоар все още се трупаха хора и гледаха с любопитство нагоре към прозорците със затворени капаци. Това беше обикновена парижка, къща, от едната страна на чийто вход имаше стъклена портиерска будка с подвижно прозорче, или loge de concierge 20 20 Портиерска стаичка (фр.). — Б. пр. . Продължихме нагоре пo улицата, завихме no една пресечка, после по друга и се озовахме откъм задната страна на къщата. През цялото време Дюпен оглеждаше внимателно и подробно всичко наоколо, както и самата къща, а аз просто недоумявах.

Върнахме се обратно, спряхме пред къщата, позвънихме, показахме документите си и дежурните полицаи ни пуснаха да влезем. Изкачихме се по стълбите до спалнята, където бе намерен трупът на мадмоазел Л’Еспане и където продължаваха да лежат двете покойници. Всичко бе оставено непокътнато и стаята тънеше в безпорядък. Аз не видях нищо повече от описаното в „Gazette des Tribunaux“. Дюпен огледа всичко внимателно, без да пропусне дори труповете на жертвите. После обиколихме останалите стаи и слязохме, в двора, придружавани навсякъде от полицай. Огледът продължи до тъмно, когато най-сетне си тръгнахме. По пътя за вкъщи моят спътник се отби за момент до редакцията на един от ежедневниците.

Вече споменах за разнообразните своенравия на моя приятел и как jeles menageais 21 21 … се отнесох снизходително към него (фр.). — Б. пр. (в английски език няма равностоен на този израз). Сега той не беше в настроение да разговаря по въпроса за убийството и отложи това за следния ден по обяд, когато неочаквано ме запита дали не съм забелязал нещо особено в тази варварска сцена.

От начина, по който подчерта думата „особено“, имаше нещо, което, без да зная защо, ме накара да потреперя.

— Не, нищо особено — отвърнах аз, — нищо повече от онова, което четохме и двамата във вестника.

— Gazette — отвърна той — за съжаление се задълбочи вече в необикновения ужас на това престъпление. Ти обаче се отърси от безсмислените твърдения на вестника. Струва ми се, че тази загадка се счита за неразрешима тъкмо поради същата причина, която спомага за лесното й разрешаване — имам предвид „outre“ 22 22 Прекален (фр.). — Б. пр. характер на нейните отличителни черти. Полицията е смутена от очевидната немотивираност не толкова на самото убийство, колкото на неговата жестокост. Тя е озадачена също така от явната невъзможност да съчетае спорещите гласове с фактите, че горе, край убитата мадмоазел Л’Ecпaнe, не е намерен никой и че никой не е имал възможност да излезе оттам, без да бъде забелязан от изкачващата се по стълбите група. Невъобразимият безпорядък в спалнята; натиканият в камината с краката нагоре труп; страхотното осакатяване на трупа на старата дама; всички тези обстоятелства, заедно с току-що споменатите и други, които не е необходимо да изброявам, са се оказали предостатъчни, за да парализират силите и да поставят в пълна безизходица прекалената проницателност на нашите официални власти. Те са допуснали груба, макар и твърде обикновена грешка, като са смесили необикновеното с необяснимото. Но точно чрез тези отклонения от обикновеното разумът опипва своя път към истината, ако въобще може да я намери. В разследване като нашето сега не трябва да питаме „какво се е случило“, а по скоро „случило ли се е нещо, което да не е ставало никога преди“? Всъщност умението, с което ще достигна или вече съм достигнал до разрешаването на тази загадка, е правопропорционално на нейната очевидна неразрешимост в очите на полицията.

Аз гледах втренчено Дюпен с нямо изумление.

— Сега очаквам — продължи той, като погледна към вратата на нашия апартамент — едно лице, което, макар по всяка вероятност да не е виновно за това клане, сигурно е замесено донякъде в него. За най-страшната част от извършеното престъпление то, изглежда, не е виновно. Надявам се, че не греша в това предположение, тъй като съм изградил върху него разрешението на цялата загадка. Очаквам този човек тук, в тази стая, буквално всеки миг. Вярно е също така, че той може въобще да не дойде; вероятността обаче подсказва, че ще дойде. Стане ли това, ще се наложи да го задържим. Ето пистолетите, при нужда и двамата знаем как да си послужим с тях.