Едгар По - Убийствата на улица Морг

На връщане вкъщи от някакъв моряшки гуляй в нощта или по-точно в утрото на убийството той заварил орангутана в собствената си спалня: орангутанът се бил вмъкнал там, като разбил вратата на съседния килер, където морякът смятал, че го е затворил на сигурно място. Въоръжена с бръснач и обилно насапунисана, маймуната седяла пред огледалото и се мъчела да се бръсне, подражавайки без съмнение на господаря си, когото наблюдавала през дупката на ключалката. Уплашен при вида на опасното оръжие в лапите на такъв свиреп хищник, който знаел много добре да си служи с него, морякът за известно време се объркал и не знаел какво да прави. Обаче вече бил навикнал да усмирява своя пленник дори и в най-свирепите му настроения с помощта на бич, който грабнал начаса. Като видял това, орангутанът скочил към вратата на спалнята, втурнал се надолу по стълбите, където за нещастие бил отворен един прозорец, и избягал през него на улицата.

Французинът се втурнал ужасен след него; орангутанът, все още с бръснача в лапата си, се спирал от време на време, кривел се на своя преследвач и го оставял съвсем да го наближи. После отново хуквал. Преследването продължило така доста дълго. По улиците царяла мъртва тишина, тъй като било около три часа сутринта. При пресечката зад улица Морг вниманието на беглеца било привлечено от светлината в отворения прозорец на спалнята на мадам Л’Еспане на четвъртия етаж на нейната къща. Орангутанът се спуснал към сградата, зърнал гръмоотвода, покатерил се с невероятна сръчност, сграбчил отворения до самата стена капак на прозореца и с негова помощ се прехвърлил точно върху таблата на кревата. Всичко това не траяло повече от минута. При влизането си в стаята орангутанът ритнал капака и той отново широко се разтворил.

Морякът междувременно не знаел да се радва ли, или да плаче. Той се надявал сега наистина да залови звяра, тъй като животното едва ли можело да избяга от капана, в който попаднало само, с изключение на гръмоотвода, откъдето морякът щял да го улови на слизане. От друга страна, ужасно го тревожела мисълта орангутанът да не направи нещо в къщата. Последната мисъл надделяла и подтикнала моряка да последва беглеца. Да се покатери по гръмоотвода не е трудно, особено за един моряк, но щом се изравнил с прозореца, който останал доста наляво от него, той се принудил да спре: единственото, което можел да направи, било да се протегне и да надникне във вътрешността на стаята. От онова, което се разкрило пред очите му, едва не паднал ужасен долу. Точно в този миг се раздали онези сърцераздирателни викове в нощта, които стреснали от сън обитателите на улица Морг. Облечени по нощници, мадам Л’Еспане и нейната дъщеря очевидно били заети с подреждането на някакви книжа в споменатия вече малък железен сейф, преместен в средата на стаята. Той бил отворен, а съдържанието му се намирало до него на пода. Жертвите, изглежда, са седели гърбом към прозореца и от момента на влизането на животното до писъците по всяка вероятност не са го забелязали. Сигурно са помислили, че капакът е хлопнат от вятъра.

Когато морякът надникнал в стаята, огромното животно държало мадам Л’Ecnane за косата (разпусната, тъй като се сресала) и подражавайки движенията на бръснар, размахвало бръснача пред лицето и. Дъщерята лежала припаднала на пода. Виковете и съпротивата на старата дама (по време на която била отскубната косата и) променили може би мирните поначало намерения на орангутана и възбудили яростта му. С един единствен решителен замах на мускулестата си лапа той почти отрязал главата и. При вида на кръвта яростта на звяра преминала в изстъпление. Като скърцал със зъби и изпускал мълнии от очите си, той се хвърлил върху тялото на момичето, вкопчил страхотните си нокти в гърлото му и стискал, докато то не издъхнало. Озъртайки се с див поглед, очите му в този момент попаднали върху мяркащото се над самата табла на леглото сковано от ужас лице на неговия господар. Яростта на звяра, който без съмнение още помнел страшния камшик, мигновено се сменила със страх. Чувствувайки, че заслужава наказание, орангутанът, изглежда, решил да скрие кървавите си деяния и се замятал панически из стаята, прекатурвал и чупел мебелите по пътя си и накрая смъкнал завивките и дюшека от леглото. Най-сетне сграбчил първо тялото на дъщерята и го натикал нагоре в комина, където после го и намерили, а тялото на старицатa изхвърлил веднага след това през прозореца с главата надолу.