Алек Попов - Вагинаторът

Тя пееше упоително, като удряше в такт десетина празни кутии от бира и кола, окачени над главата й. Гласът й дивно се извиваше, описвайки сложни магически фигури от звуци. Момичето беше съвсем голо, ала буйната коса го обгръщаше до кръста. Само острите връхчета на гърдите му се подаваха сред вълнистия поток. Надолу златистите къдри се сливаха с русите кичури под корема. Издължените бедра лъщяха като полирани. Мак я гледаше изумен. Беше забравил кой е, откъде идва и къде се намира… Запъти се към нея, като газеше блудкавата течност, без да вижда нищо друго. Подхлъзна се и отново се пльосна. Нещо го ухапа по крака. Извърна се: беше му се лепнала някаква отвратителна гадина, кръстоска между алигатор и морска котка. Животното злобно го изгледа, озъби се и плясна с дългата си като камшик опашка. „Та това е гигантски сперматозоид? — осени го внезапно прозрение. — Аз газя в сперма!“ Ама че гадост — сперма! Повдигна му се, но си спомни, че е лекар. В колежа беше изучавал тази белезникава, наглед съвсем безобидна течност. Забавляваше се да наблюдава безпомощните гърчове на сперматозоидите, пускаше им ток, слагаше ги в киселина и други отрови, облъчваше ги и ги снимаше. При едно изпразване мъжът отделя средно милион и половина от тези гадини. „Тази мръсница скоро се е чукала!“, ужасено си помисли той. Господи, милион и половина… Щяха да го разкъсат! В мъглата се мярнаха няколко опашки. Мак зашляпа бързо към островчето. Опита се да си внуши, че сънува, но всичко беше толкова истинско — и тази миризма, уж гадна, а всъщност адски възбуждаща, и песента на момичето, и парещата болка в крака. Най-важното, ако беше сън, щеше да се събуди.

— Хей! — провикна се той към момичето. — Ти коя си?

Тя отвори широко очи и се усмихна, зъбите й проблеснаха, равни и бели — на техния фон устните изглеждаха още по-червени — като нажежен любовен печат. Ала морскосините й очи излъчваха пронизващ хлад. Тя продължи да извива гласа си и да се усмихва. И както си пееше, отметна коса, откривайки твърдите си налети гърди с изпъкнали кафеви зърна. Сгъна единия си крак и сладостно зарови пръсти в златистия пух, кацнал върху нежното хълмче… Ярко лакираните й нокти заблестяха като рубинени капчици кръв. Такова нещо нямаше в колекцията му! Налагаше се да бърза: гадините бяха по петите му. Бреговете на острова бяха стръмни и хлъзгави, на два пъти падна и се свлече в локвите. Тънките като иглички зъби на сперматозоидите се впиваха в глезените му. Най-сетне, с последни сили, изпълзя в нозете на красавицата. Беше спасен. Нежната й кожа излъчваше меко, жълтеникаво сияние. От вътрешната страна на бедрата й просветваха едва забележими косъмчета, сякаш в тялото й бе втъкана златна нишка. Обезумял, той се вкопчи в стройния й прасец и го обсипа с целувки. Плътта ухаеше странно на непознати благовония. Налапа палеца на крака й и трескаво го засмука като биберон. Красавицата се разсмя на глас и рязко издърпа крака си.

— Я се разкарай! — процеди тя с чудния си глас.

Удари сърдито празните кутии и го изрита с все сила в гърдите. Изненадан, той залитна назад, претъркули се и пльосна обратно в локвата. Гадините само това и чакаха, лигавите им муцуни го заръфаха отвсякъде. Течността забълбука, закипя и се обагри в червено. Ала Мак дори не се опита да се бори. В този миг унижението беше много по-силно от болката.

Сестрата открехна вратата на кабинета и учудено изгледа голата жена, разкрачена върху „магарето“.

— Къде е доктор Сингър? — попита тя.

Жената обърна лице към нея и рече ядосано:

— Същото бих желала да зная и аз!

Сестрата изпули глупаво очи.

— Мислех, че прегледът отдавна е завършил…

— Едва беше започнал — троснато отвърна жената, — когато този хубостник ме заряза и отиде да си пие кафето.

Слезе от стола, прекоси величествено стаята и изчезна зад паравана.

— Но докторът никъде не е излизал — възрази енергично сестрата, — аз бях в другата стая през цялото време.

— Избяга през прозореца — невъзмутимо поясни пациентката.

Беше облечена наистина леко — гащи, сандали и рокля. Тънкият плат лепнеше и се увиваше край бедрата й, докато се отдалечаваше по коридора, нехайно размахала плоска бяла чантичка в ръка.

© 1992 Алек Попов

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|НИЩО ПО-ОПАСНО ОТ ЕДНА АМАЗОНКА. ЕРОТИЧНА ФАНТАСТИКА]]. 1992. Изд. Неохрон, Пловдив / Изд. Хермес, Пловдив. SF Трилър, No.8. Алманах за остросюжетна литература. Редактор, съставител: Иво ХРИСТОВ, Николай СТРАНСКИ. Превод: Красномир КРАЧУНОВ, Христина МИНКОВА. Художник: Борис ВАЛЕХО [корица и илюстюстрации на вътрешните корици]. Формат: 120×165. Страници: 160. Цена: 9, 50.00 лв.

Читать дальше