Фредерик Пол - Проклятието на Мидас

Но някои от ценностите на Мори бяха честно спечелени.

Новият модел К–50 на „Брадмур“ — „Избери си игра“ — например беше негов. Работата му беше да проектира и да създава и се чувствуваше щастлив, че му се дава възможност да насочва усилията си по линията на най-голямата полза за обществото — а именно да увеличава консумацията.

„Избери си игра“ беше почти идеална машина за тази цел. „Блестящо — каза Уейнрайт сияещ, когато пробната машина премина първите си изпитания. — Май не току-така ме наричат Събирача на таланти. Знаех, че ще успееш, момчето ми!“

Дори Хауланд се разсипваше да го хвали. Той седеше над чиния курабии и дъвчеше (все още беше само Трети клас), докато ставаха тестовете, а когато приключиха, възкликна възторжено:

— Просто красота, Мори! Този сериен разлагач е сензационен! Никога не съм виждал по-хубава машина.

Мори се изчерви от задоволство.

Уейнрайт си отиде, сипейки похвали, а Мори потупа нежно пробния си модел и се залюбува на полихромния му блясък. Външният вид на машината, както неведнъж го бе поучавал Уейнрайт, е не по-малко важен от функцията й.

— Трябва да ги накараш да искат да играят с нея, момчето ми! А няма да играят, ако не я видят!

Затова цялата серия К се отличаваше с ослепителни светлини във всички цветове на дъгата, възбуждащи мелодии, натрапчиви аромати, които проникваха в ноздрите на минувача и неминуемо привличаха вниманието му.

Мори бе черпил с пълни шепи от всички стари шедьоври на дизайна — паричния автомат, китайския билярд, грамофона-автомат. Пъхаш продоволствената си книжка във фунията. Завърташ колелата, докато избереш играта, която искаш да играеш с машината. Натискаш копчета или въртиш циферблати, или пък по някой от 325-те различни начина премерваш човешкото си умение с магнитно записното умение на машината.

И загубваш. Имаш шанс да спечелиш, ала ако играеш прекалено дълго, неумолимата статистика на настройката на машината гарантира поражението ти.

Тоест, ако рискуваш продоволствен купон от десет точки — което показва например, че си изконсумирал три яденета от по шест блюда, — статистическият ти резултат е осем точки. Може да ти се падне голяма печалба и да получиш хиляда точки, като по този начин се освободиш от задължението да изконсумираш цял хладилник бифтеци, пържоли и предварително приготвени зеленчуци; но това се случва рядко. Най-вероятно е да загубиш и да не получиш нищо.

Тоест да не получиш нищо срещу заложените продоволствени купони. Но хубавото на машината, което представляваше главният принос на Мори, се състоеше в това, че независимо дали ще спечелиш, или ще загубиш, във фунията винаги намираш парче витаминизирана, захаросана дъвка, съдържаща антибиотик и хормон. Играеш играта си, спечелваш или загубваш залога си, хормонната дъвка скача в устата ти и продължаваш да играеш. Докато свърши тази игра, дъвката е изконсумирана, обвивката й се е стопила; захвърляш я и започваш наново.

— Точно това се хареса на човека от Националната разпределителна комисия — каза доверително Хауланд на Мори. — Взе със себе си комплект схеми; може да ги монтират на всички нови машини. Е, няма що, късметлия си!

Мори за пръв път чуваше за човек от Националната разпределителна комисия. Това беше добра новина. Той се извини и забърза да съобщи по телефона на Чери за последните си успехи. Намери я у майка й, където тя прекарваше вечерта; новината я зарадва силно, тя беше много ласкава. Мори се върна при Хауланд сияещ.

— Ще сръбнеш ли? — запита Хауланд нерешително.

— Разбира се — отговори Мори. Смяташе, че може да си позволи да пие от спиртните напитки на Хауланд колкото иска; горкият, затънал е в консумативните плаващи пясъци на Трети клас. Хубаво е от време на време да му помогне някой, който има малко по-добър успех в това отношение.

А когато Хауланд узна, че Чери оставила Мори ерген за тази вечер, и предложи да отидат пак в „Чичо Пиготи“, Мори почти не се поколеба.

Семейство Бигелоу го посрещна радушно. Мори се запита за миг имат ли си дом; явно не прекарваха много време в него.

Оказа се, че прекарват, защото, когато Мори изтъкна благонравно, че се отбил в „Пиготи“ да изпие само една чаша преди вечеря, а Хауланд разкри, че е свободен вечерта, те грабнаха Мори и го помъкнаха към дома си.

Танакуил Бигелоу се извиняваше надуто.

— Предполагам, че мистър Фрай не е свикнал на такова място — каза тя на съпруга си, който бе седнал от другата страна на Мори. — И все пак го наричаме свой дом.