Емил Зола - Пари

По челата на хората струеше пот, неумолимото слънце нагряваше стълбите и Борсата сякаш бе обхваната от пламъците на пожар.

И при ликвидацията, когато успяха да направят изчисления, установиха, че катастрофата е огромна. Бойното поле беше осеяно с ранени и с развалини. Мозер, който игра на понижение, беше сред най-засегнатите. Пийро скъпо бе заплатил своята слабост, защото за пръв път не бе повярвал в повишението. Можандр загуби петдесет хиляди франка, първата му значителна загуба. Баронеса Сандорф трябваше да заплати толкова големи разлики, че Делкамбр, както разправяха, отказал да даде парите; тя съвсем бе пребледняла от гняв и омраза единствено към съпруга си, съветника в посолството, който е имал телеграмата в ръцете си дори преди самия Ругон, но не й бе казал нищо. Но най-вече голямата банка, еврейската банка, бе претърпяла страшно поражение, истински провал. Твърдяха, че лично Гундерман загубил осем милиона. Този факт поразяваше всички — защо не е бил предупреден? Нали той беше неоспоримият господар на пазара, който се отнасяше към министрите като към свои чиновници, държеше под своя зависимост цели държави. Беше един от ония необикновени случаи, при които случайността предизвиква големи удари. Беше станал един непредвиден, глупав провал, извън всякакъв разум и каквато и да било логика.

В това време историята стана много известна и Сакар се прочу като голям човек. С един удар той бе събрал почти всички пари, загубени от тия, които играха на понижение. Лично той бе сложил в джоба си два милиона. Останалата сума щеше да влезе в касите на Световната банка или по-точно щеше да се стопи в ръцете на членовете на управителния съвет. С голямо усилие той успя да убеди госпожа Каролин, че делът на Амлен от тази плячка, толкова законно извоювана от евреите, възлиза на един милион. Юре, който непосредствено бе участвувал в акцията, си осигури царски дял.

А Дегремон, маркиз Дьо Боен и другите не чакаха да ги молят. Всички единодушно благодариха и поздравиха забележителния директор. Едно сърце най-вече беше признателно на Сакар — сърцето на Флори, който бе спечелил десет хиляди франка, състояние; което му позволяваше да се настани с Шушу в малко апартаментче на улица „Кондорсе“ и вечер да ходи с нея в скъпите ресторанти заедно с Гюстав Седий и Жермен Кьор. В редакцията трябваше да се даде обезщетение на Жантру, който се сърдеше, че не са го предупредили. Само Дьожоа беше натъжен, той вечно щеше да съжалява, че онази вечер бе почувствувал, но не бе използувал щастието, което загадъчно и неясно бе минало край него.

Този първи триумф на Сакар приличаше на разцъфтяването на империята в нейния апогей. Той навлизаше в блясъка на режима, беше едно от неговите славни отражения. В същата вечер, когато той се издигаше сред провалените състояния, в часа, когато Борсата приличаше на мрачно, осеяно с отломки поле, целият Париж се кичеше със знамена и блестеше, илюминиран като при голяма победа; с тържества в Тюйлери и с веселби по улиците прославяха Наполеон III, господаря на Европа, толкова велик и толкова могъщ, че императорите и царете го избират за арбитър в техните спорове, като му предоставят провинции, които той разпределя между тях. В Камарата някои гласове бяха протестирали, зли пророци загадъчно предсказваха страшно бъдеще при една Прусия, разраснала се благодарение на снизходителността на Франция, при една победена Австрия и една неблагодарна Италия. Обаче смехове и яростни викове заглушаваха тези загрижени гласове; така че на следващия ден след битката при Садова Париж, центърът на света, блестеше с всичките си авенюта и паметници, очаквайки нощи без газово осветление, тъмни и студени, озарявани от червения пламък на снарядите. Тази вечер именно, щастлив от своя успех, Сакар обиколи улиците, площад „Конкорд“, Шанз-Елизе, всички тротоари, по които блестяха лампиони. Понесен от потока на разхождащите се граждани, със заслепени очи от тази светлина като през бял ден, той беше готов да повярва, че илюминациите бяха в негова чест: нали и той бе неочакваният победител, който се издигна сред разгромените? Само една грижа помрачаваше щастието му — гневът на Ругон, който изгонил Юре, като разбрал на какво се дължи техният успех на Борсата.

Значи, големият човек не се показал добър брат и не му изпратил новината? Ще трябва ли да преживява без това високо покровителство и дори да напада всемогъщия министър? Изведнъж, точно срещу Дома на почетния легион, над който се издигаше гигантски огнен кръст, пламтящ в тъмното небе, той взе смелото решение, че ще изпълни тази закана, когато се почувствува достатъчно силен. И опиянен от песните на тълпата и плющенето на знамената, той се прибра на улица „Сен Лазар“, като прекоси пламтящия Париж.