Емил Зола - Пари

Сълзи от мъка и гняв бяха изпълнили очите на Амлен. Той току-що успешно бе поставил в Рим основите на голямата католическа банка — „Съкровището на гроба господен“, — за да може в случай на бъдещо преследване да настани царски папата в Ерусалим, озарения от легендарната слава на светите места Ерусалим; тази банка ще има предназначението да закриля от политически смутове новото палестинско кралство, което ще крепи бюджета си върху природните богатства на страната, гарантиращи серия от емисии за всички християни в света. И всичко това рухваше в миг заради тази безумно глупава борсова спекулация! Беше заминал, като остави един прекрасен баланс, милиони да гребеш от него, и едно толкова бързо преуспяващо акционерно дружество, което учудваше цял свят; а за по-малко от месец след това, когато се върна, милионите се бяха стопили, дружеството беше повалено на земята и превърнато в пепел — от всичко бе останала само една черна яма като след опустошителен пожар. Изумлението му растеше, той яростно искаше обяснение, за да разбере коя загадъчна сила е тласнала Сакар да се настърви така срещу гигантската сграда, която сам бе издигнал, за да я разруши камък по камък от едната страна, въобразявайки си, че я изгражда от другата.

Сакар отговори съвсем ясно, без да се обижда. Развълнуван и съкрушен в първите часове, той се бе съвзел, изправил се здраво и възвърнал непоколебимата си надежда. Изменници бяха предизвикали страшната катастрофа, но нищо не било загубено, той щял всичко да възстанови. А и всъщност нима Световната банка не бе достигнала до такова бързо и голямо благополучие благодарение на тези средства, заради които сега го обвиняват? А те бяха — учредяването на синдикати, последователните увеличения на капитала, преждевременният последен баланс, задържаните от дружеството акции, а по-късно безумното масово закупуване на акциите. Всичко това бе насочено към една цел. Щом като се приемаха успехите, би трябвало да се приемат и рисковете. Когато се прегрее една машина, тя може и да избухне. Той не признаваше, че е извършил някаква грешка, просто с по-голям размах и по-умно бе вършил това, което прави всеки директор на банка; и пак не се отказваше от своята гениална идея, от грандиозната си идея да изкупи всичките акции на банката и да срази Гундерман. Не му стигали парите — това е всичко. Сега трябвало да започне отново. Едно извънредно общо събрание било свикано за следващия понеделник, той напълно разчитал на акционерите си, те щели да направят необходимите жертви и той бил уверен, че само една негова дума ще накара всички да му донесат богатствата си. Докато това стане, банката ще съществува благодарение на малките суми, които другите кредитни учреждения, големите банки, ще им отпускат всеки ден за текущите нужди, страхувайки се от много бързия крах, който би раздрусал и самите тях. Мине ли кризата, всичко ще се оправи и отново ще заблести.

— Обаче — възрази Амлен, укротен вече от усмихнатото спокойствие на Сакар, — в тази помощ на нашите съперници не виждате ли някаква тактика, някакво намерение да се предпазят отначало, а после да направят още по-катастрофален нашия фалит, като го забавят?… Тревожи ме мисълта, че Гундерман участвува във всичко това.

И наистина Гундерман бе един от първите, които предложиха да услужат, за да не се обяви веднага фалитът, с прекрасното съзнание на практичен човек, който, запалил преди това къщата на съседа си, сега бърза да носи кофи с вода, за да не изгори целият квартал. Той не изпитваше желание да отмъщава, не го блазнеше нищо друго освен славата, че е първият търговец на пари в света, най-богатият и най-предвидливият, успял да пожертвува всичките си страсти, за да може да расте непрекъснато богатството му.

Сакар замахна нетърпеливо с ръка, раздразнен от целомъдрието и интелигентността на победителя.

— О, Гундерман, той проявява великодушие, като вярва, че ми забива нож с щедростта си.

Настъпи мълчание, което бе нарушено от госпожа Каролин, която досега не бе казала нито дума:

— Приятелю, оставих брат ми да говори, както би следвало, за да изрази основателната мъка, която е изпитал, като научил всички тия печални неща… Обаче лично нашето положение, струва ми се, е ясно. Нали така? Смятам, че е невъзможно той да бъде компрометиран, ако наистина работата тръгне зле. Вие знаете по какъв курс аз продадох акциите, никой не би казал, че това е предизвикало повишение, за да се извлече по-голяма печалба. Впрочем, ако катастрофата се разрази, ние знаем какво трябва да направим… Признавам ви, аз не съм така обнадеждена като вас. Само че вие имате право, трябва да се борите до последната минута. И бъдете уверен, че моят брат в никакъв случай няма да ви обезкуражи.