Брендон Сандерсон - Заклеващия

Асансьорът най-после спря на последния етаж и стражниците отвориха вратите пред него. Напоследък това бяха хора от Мост Тринадесет — беше отредил други задачи на Мост Четири, тъй като ги смяташе за прекалено важни да служат за охрана сега, когато бяха така близо до това да се превърнат в Сияйни.

Все по-нервният Далинар поведе групичката покрай колоните, украсени със скулптури на ордена на Сияйните. Едно стълбище ги изведе през вратата на тавана до покрива на кулата.

Макар че всеки етаж беше по-тесен от този под него, покривът беше над сто метра широк. Тук горе беше студено, но някой вече беше оставил мангали, за да се топлят, и факли, за да им е светло. Нощта беше изумително ясна, а високо над главите им звездни духчета се стрелкаха и въртяха насам-натам, като оставяха след себе си бледи следи.

Далинар не знаеше как да приеме факта, че никой — нито дори синовете му — не беше поставил под съмнение решението му, когато оповести, че възнамерява да се ожени посред нощ на покрива на кулата. Потърси с поглед Навани и се стъписа, когато видя, че някак е успяла да намери традиционна булчинска рокля. Изящно украсената корона с нефрит и тюркоаз си отиваше с роклята. Червена, за да носи късмет, със златисти бродерии и значително по-свободна кройка от хавата, с широки ръкави и изящен шлейф.

Дали не беше сгрешил, като не потърси по-традиционни дрехи и за себе си? Внезапно се почувства като прашна, празна рамка, окачена до прекрасната картина, която представляваше Навани в сватбената си премяна.

Елокар стоеше сковано до нея, облечен в официално, златисто палто и свободна такама. Бе по-блед от обикновено след проваления опит за покушение срещу него по време на дъждовния сезон, когато едва не бе починал от загубата на кръв. Напоследък предимно си почиваше, за да възвърне силите си.

Макар че бяха решили да пропуснат повечето екстравагантности, с които се отличаваха традиционните алетски сватби, все пак бяха поканили и някои гости. Сиятелният господар Аладар и дъщеря му, Себариал и любовницата му. Калами и Тешав в ролята на свидетели. Почувства облекчение, когато ги видя — беше се безпокоил, че Навани няма да успее да намери жени, които да заверят с присъствието си сватбата.

Малката група, която се състоеше от неколцина от офицерите и писарите на Далинар, допълваше числото на присъстващите. В самото дъно на тълпата, която се бе струпала зад мангалите, забеляза лице, което го изненада. Кадаш, ардентът, се беше вслушал в молбата му и беше дошъл. Покритото му с белези, брадато лице не изглеждаше доволно, но все пак беше дошъл. Добър знак. Може би с всичко останало, което се случваше по света в момента, венчавката на един Върховен принц за овдовялата му бивша балдъза нямаше да породи кой знае какво възмущение.

Далинар пристъпи до Навани и взе ръцете ѝ в своите — едната бе скрита в дългия ръкав, а другата — топла на допир.

— Изглеждаш невероятно — каза ѝ той. — Как успя да намериш роклята?

— Една дама трябва винаги да е подготвена.

Далинар погледна към Елокар, който преклони глава пред него. „Това още повече ще размъти взаимоотношенията ни“, помисли си Далинар и прочете същата мисъл по лицето на племенника си.

На Гавилар нямаше да му допадне отношението, проявено към сина му. Въпреки добрите си намерения, Далинар бе потъпкал правата на момчето и беше взел властта за себе си. Времето, необходимо за възстановяването на Елокар, беше влошило положението още повече, тъй като беше станало причина Далинар да свикне да издава заповеди сам.

И все пак, Далинар би излъгал, ако кажеше, че всичко това е започнало оттук. Постъпките му бяха извършени в името на доброто на Алеткар, на доброто на целия Рошар, но това не променяше факта, че той беше узурпирал трона стъпка по стъпка — въпреки твърденията си, че няма такива намерения.

Далинар пусна едната длан на Навани и положи ръката си на рамото на племенника си.

— Съжалявам, синко — каза.

— Винаги съжаляваш, чичо — отговори Елокар. — Това не те спира, но не съм изненадан. Целият ти живот се ръководи от собствените ти решения за това какво искаш и действията, които предприемаш, за да го получиш. Останалите бихме могли да вземем пример от теб — ако само успеехме някак си да ти насмогнем.

Далинар трепна.

— Трябва да обсъдя някои въпроси с теб. Планове, за които смятам, че ще ти допаднат. Но тази вечер моля само за твоята благословия — ако си способен да ми я дадеш.