Юлиана Златкова - Неделни побоища

— Глупак — отбеляза Диана.

Без да каже дума Венци тръгна по пътеката към къщата, но забрави ключовете на таблото. Диана взе Нора, прибра ключовете и го последва с намерението да му напомни, че ако иска да има МПС в днешно време, не трябва да го оставя отключено. През клоните на бора видя, че на терасата се раздвижиха няколко фигури, пресрещнаха мъжа й и й попречиха да му направи забележка. Като наближи различи свекърва си, която извика като че ли видя змия. Диана не можа да прецени от вида на сина си ли се уплаши, или от появата на снаха си, но със задоволство забеляза, че порядъчно се е окръглила за няколкото месеца, откакто не я беше виждала.

— Здрасти, Лили! — небрежно подхвърли Диана.

Майката на Венци държеше да й викат Мути. Този прякор обаче съвсем не означаваше „мама“ на немски, а произлизаше от фамилното име на актрисата Орнела Мути. Задачата му бе да покаже на който не е разбрал, че притежателката му е красива поне колкото италианката.

— Много си отслабнала — ухили се Диана. — Същинска Орнела Мути.

Реши да не й казва „Честит имен ден“, за да е сигурна, че я е вбесила.

Откъм бараката, наречена технически корпус, понеже там държаха земеделските сечива и прочие инструменти, крайно противни на Диана, се показа огромното шкембе на свекър й. Тя му викаше Протосингела, макар да не знаеше какво означава тази дума. Просто й се струваше, че подхожда на дебелия му корем. Щом го видя, Нора заплашително изръмжа. Протосингела се направи, че не я забелязва, въпреки че е доста трудно да не забележиш охранена немска овчарка.

— Ударили са го с гребло — злорадо обяви Диана, — заради кучето.

Лили не я удостои с поглед.

— Какво е станало? — попита Протосингела, все едно че никой не беше казал нищо.

— Ще ги съдя! — развика се Венци.

Протосингела сложи ръка на рамото на сина си. Нора излая и той се дръпна като ужилен.

— Трайчо, обади се в полицията! — заповяда Лили.

Едва сега Диана забеляза, че градинарят и самотен пияница Трайчо пуши до парапета в отсрещния ъгъл на терасата. Той се отправи към голямата стая, но се показа обратно и попита тъпо:

— Кой е номерът?

— Ами ако ме бяха улучили — обади се Венци. — Добре, че не ме улучиха. Тя само им подуши петела, а той си беше на улицата.

Той се отпусна на цимента и си разтърка очите, с което още повече размаза кръвта по лицето си. Трайчо се върна на терасата и запали нова цигара.

— Дава заето — обяви той.

— Звъни пак — посъветва го Лили.

Венци стана, отиде до чешмата в средата на двора, свали от крана маркуча за градината и пусна водата.

— Не бяха камъни като камъни — каза той. — Това си бяха живи павета.

Той си пъхна главата под ледената струя и се зае да мие мястото над челото, откъдето течеше кръвта. Полепналите по сплъстената коса парченца кожа и кървава плът се смесиха със засъхналата кръв и пръснаха по ръцете му. Диана си спомни за банкера, пусна Нора, спусна се към него и го удари през пръстите.

— Мръсни са ти ръцете! — извика тя. — Не пипай с тия ръце!

Наоколо се възцари мъртва тишина. Лили многозначително погледна мъжа си и възмутено поклати глава.

Нора захапа Протосингела за крачола на анцуга, дяволито погледна Диана, пусна го и весело затича из градината.

— Махнете това куче! — изпищя Лили — Махнете го да не го гледам!

— Махни се ти — усмихнато подхвърли Диана.

— Сложете го в клетка! — гласът на Лили изви в истерични трели. — Вържете го! Венцеславе, това животно щеше да ухапе баща ти!

Венци вдигна глава от чешмата, без да разбира какво точно става, но в този момент Нора профуча край Лили и с победоносен лай погна Протосингела около къщата. Той бързо се умори и спря, като се озърташе безпомощно. Нора застана пред него. Тялото й се напрегна, тя изплези език и зачака, готова за решителен скок, щом той помръдне.

Отвътре се показа Трайчо.

— Все е заето — каза той.

Лили дълбоко въздъхна.

— Почакай малко, после позвъни пак.

Диана хвана кучето и го заключи в колата. Някъде из съседските вили по радиото оповестиха, че вече е точно четири часа. Стана й неприятно. Не можеше да си тръгне, служебният й ангажимент се провали.

Венци седеше на тревата, не беше затворил добре крана и водата го пръскаше по дрехите. Без да му обръща внимание Диана влезе в стаята. Трайчо пушеше на табуретката до телефона и все така тъпо гледаше в една точка. Диана издърпа апарата, избра банкера по мобилния му телефон и учтиво му се извини, че не може да иде на срещата. Събеседникът й замълча въпросително и тя му обясни какво се е случило.