Фредерик Пол: Да дадем шанс на мравките

Повдигна високо едната си ръка, универсален знак, че е миролюбиво настроен. Зачака реакцията на насекомите.

Те не реагираха.

Горди захапа устната си и, чувствайки се глупаво, се поклони на мравките.

Те отново не реагираха. Чу гласа на Де Тери.

— Опитайте се да им кажете нещо, доктор Горди.

— Това е глупаво — отвърна Горди, — те не могат да чуват.

Всъщност нямаше да е по-глупаво от другите му опити за контакт. С раздразнение в гласа, но много отчетливо, той проговори.

— Ние… сме… приятели.

Мравките не направиха нищо. Просто стояха неподвижно и с немигащ поглед, втренчен в Горди. Не отместиха тежестта на тялото си от единия крак на друг, както би сторил човек, не се почесаха, както би сторил човек, не дадоха признак, че дишат, както би сторил човек. Просто седяха съвсем неподвижно.

— За Бога — каза Де Тери. — Дайте да опитам аз.

Застана пред Горди и погледна мравкообразните създания.

— Аз съм човек — рече. — Бозайник. — След това посочи мравките. — А вие сте насекоми. А това — посочи машината на времето — е устройството, с което пътувахме в миналото. С това направихме възможно вашето съществуване — изчака да види или чуе някаква реакция, но реакция нямаше. Де Тери започна отново и посочи конусообразните структури. — А това е вашият град.

Горди усети безполезността на усилията им. Стори му се, че нещо докосва тила му и механично понечи да приглади косата си. Ръката му се сблъска с нещо твърдо и странно, нито топло, нито студено и на допир наподобяващо гъбесто дърво. Обърна се и видя, че зад тях бяха застанали половин дузина мравки, по-едри от другите. Това са търтеи, рече си. Имаше ли търтеи при мравките?

— Джон… — започна тихо той и изведнъж крехките и слаби на вид щипци се впиха в рамото му. Много е слаба хватката им, помисли си, и инстинктивно се отдръпна. Усети хиляди едновременни остри убождания, сякаш изведнъж се бе закачил за множество рибарски кукички.

— Джон — вече изкрещя, пази се!

Де Тери, който се беше навел, за да разгледа по-добре транспортното средство на мравките, се изправи. В погледа му имаше удивление. Опита се да избяга, но бе веднага уловен от насекомите. Горди чу писъците му, но тъй като имаше собствени проблеми, не можа да му се притече на помощ.

Горди прекрати съпротивата едва когато бе нападнат от втора мравка. Почувства как по ръцете му се стича топла кръв. Болката бе като удар с бич. Вече обездвижен, видя как първите две мравки продължаваха да стоят като вкаменени пред транспортното си средство.

Усети някаква кисела воня и се зачуди дали неговата собствена миризма е противна на мравките. Двете по-малки мравки с рязко движение прекъснаха своята вцепененост и бързо придвижвайки се с осмокраките си тела, се запътиха към машината на времето. Мравките, които бяха пленили Горди, ги последваха и той за пръв път след схватката видя Де Тери. По-младият човек висеше безпомощно в обятията на една мравка, придържаща го с предните си крака и бе следен с поглед за всеки случай от други две. От една рана на врата му се стичаше кръв. В безсъзнание е, помисли механично Горди и обърна глава, за да види какво правят мравките при машината.

Гледката беше разочароваща. Просто стояха вцепенени до нея. След това Горди чу как Де Тери въздъхна и тихо изруга.

— Как се чувстваш, Джон? — попита го.

Лицето на Де Тери се изкриви.

— Не дотам добре. Какво се случи?

Горди поклати глава и потърси думи, с които да отговори. Двете мравки обаче изоставиха едновременно машината на времето, спуснаха се към Де Тери и думите на Горди застинаха на гърлото му. Една от мравките внимателно се присегна с предния си крайник към гърдите на Де Тери.

Горди прозря какво ще се случи.

— Джон! — изкрещя, но всичко свърши много бързо и изпълнения с ужас вик на Де Тери беше кратък. Горди извърна глава, но с края на окото си успя да долови, че трионообразните щипци се движат нагоре и надолу по тялото на Де Тери, вече наистина безжизнено.

Облегнал се на стената. Горди гледаше мравките, които пък гледаха него. Реши, че ако не беше видял това, което сториха с Де Тери, всъщност нямаше да има от какво да се оплаква.

Вярно е, че мравките не му бяха осигурили нито едно от удобствата, които хората предоставят даже и на престъпниците. Обаче го бяха нахранили и му бяха позволили да спи… когато им изнасяше. Имаше и малки признаци, че те, макар и посвоему, проявяваха някакви грижи към него. След като видяха, че не желае да поема лигавата каша, която първоначално му бяха донесли за храна, замениха я с най-различни плодове, сред които той откри няколко съедобни. Помещението, което бе станало негова килия, бе затоплено. В него нямаше столове и прозорци, но Горди реши, че причината за това бе, че самите мравки не ги използват. А нямаше как да си поиска.