Фредерик Пол - Рифовете на космоса

— Но аз не… Е, добре, къде са експерименталните потвърждения? Досега не съм видял такива.

Момичето за миг погледна часовника си.

— Полковник Лескюри чака, Стив. Допивай си чая.

Полковникът изглеждаше много официален в червената си униформа и бялата престилка върху нея.

— Виждам, че сте развълнуван, Рейлънд. Успокойте се — посрещна го той.

Стив многозначително докосна железния нашийник.

— Да, естествено — усмихна се полковникът. — Но нали стремежа ви е да се избавите от него? А засега най-добрият начин е да се успокоите, защото трябва много внимателно да ме изслушате. Ще ви разкажа за Рифовете на космоса.

Рифовете на космоса!

Рейлънд с мъка преглътна. Наоколо сякаш падна гъста мъгла от спомени за годините, прекарани в изолационния лагер. Той пак лежеше завързан на кушетка в стаята на терапевтите, в очите му блестеше ослепителна светлина. Над него се наклони доктор Трейл, дебел и вежлив, и непрекъснато повтаряше с хрипящ глас: „пространственик“, „пиропод“, „нереактивна тяга“, „космически рифове“…

— Успокойте се, Рейлънд — гласът на полковника идваше някъде от далеч. — Към проблема трябва да се подхожда поетапно. Първо ще ви дам само информацията, с която трябва да се запознаете.

— Да, разбира се — въздъхна Стив.

Но не можеше да се успокои. Та нали от разказа на полковника би могла да се разкрие тайната на трите изгубени дни!

— Нека първо пийнем по нещо — предложи полковникът. — Жаждата не помага при разговори.

Рейлънд се колебаеше. Алкохолът винаги е бил забранен — и в Академията, и в лагера.

— Хайде, елате — с намигане го покани полковникът. — Една малка трансфузия няма да ви навреди.

Той отвори едно шкафче и извади чаши и малка кутийка. Рейлънд бързаше да се върне на темата на разговора:

— Какво е това Рифове на космоса? Метеоритни облаци ли?

Паскал Лескюри се разсмя.

— Не-е. Това е почти същото като кораловите рифове. Моля! — Той вдигна своята чаша. — Е, това е друго нещо! — отбеляза полковникът, докато отваряше кутийката. На масата се изсипа цяла колекция от фантастични същества, направени от пластмаса малки копия. Рейлънд им хвърли един поглед, почти без да ги забележи, защото мислеше върху думите на Лескюри. Коралът е продукт от дейността на живи организми.

Полковникът кимна, сякаш бе прочел мислите му.

— Рифовете на космоса също са построени от живи организми, само че за създаването им е отишло доста повече време.

Рейлънд рязко остави чашата си на масата и успя да изплиска част от съдържанието.

— И какви организми според вас могат да живеят в космоса?

— Как какви? — сериозно попита полковникът, почуквайки с показалеца по пластмасовите фигурки. — Например такива. Това са копия на реално съществуващи организми. Освен това и самите създатели на Рифовете — едни прости едноклетъчни, които съществуват навсякъде.

С усилие на волята Рейлънд се застави да говори бавно и смислено.

— Днес сутринта получих заповед от Машината да се заема с теорията на равновесното състояние… От тогава непрекъснато мисля за тази и други хипотези на Хойл. За това, че животът е възникнал още преди образуването на планетите под въздействието на високоенергийните ултравиолетови лъчи в изстиващите облаци от газ и прах около Слънцето. Но как е оцелял този живот? Облаците са изчезнали, когато е започнало формирането на планетите.

— Животът умее да се приспособява — отбеляза полковникът, докато си играеше с пластмасовите фигурки. После остави играчките и отпи от чашата. — Ако оставим настрана непознатите аспекти — с лекторски тон продължи той, — то животът е съчетание на материя и енергия. Ефекта на Хойл го снабдява с материя под формата на водородни облаци, които непрекъснато възникват в междузвездното пространство. А с енергия се снабдява сам.

— И по какъв начин?

— Като на базата на водорода синтезира по-тежките елементи — тържествено завърши Лескюри.

Той натисна някакъв ключ. От тавана излезе екран, появи се изображение. Някакви тела преминаваха бързо пред погледа. Всичко би приличало на увеличено изображение на обикновена клетка, ако съществата не светеха със собствена светлина.

— Фузорити — мрачно каза полковникът. — Ужасно издръжливи твари. Синтезират водород по термоядрен път и генерират енергия. Живеят в открития космос.

Фузорити!

Рейлънд отново се напрегна, сякаш го удари ток. Знаеше, че полковникът следи реакциите му и се опита да се отпусне, но Лескюри още няколко секунди го разглежда дълбокомислено.