Фредерик Пол - Рифовете на космоса

Вратата се отвори и в стаята влезе офицер от охраната. Беше същински великан, но и той стъпваше внимателно под пресата на издигащият се към повърхността вагон.

— Рейлънд — прошепна Планиращият.

Стив се опря в офицера и се обърна.

— Дъщеря ми… — жуженето прерасна в рев, почти заглушаващ думите. — Дона има меко сърце, наследи го от майка си. Но умът е наследила от мен. Не придавай голямо значение на това, че ти е разрешила да поговорите, докато е била в банята.

След тези думи Планиращият затвори очи и главата му бавно потъна в облегалката на креслото.

— Ще ви хареса тук, Рейлънд — меко каза операторът майор Чатърджи.

— Да, сър — съгласи се Стив, докато се оглеждаше.

Намираха се в малка стая. Рейлънд забеляза на металната стена знака на Службата за Безопасност. Той нямаше ни най-малка представа къде може да се намира в момента — на повърхността или под земята.

— И не обръщайте внимание на дреболиите — бърбореше майорът. — Главното е работата.

Той беше подвижен и лек като юноша, шлема с радарните антени носеше небрежно, като част от карнавален костюм. Усмихна се, когато улови погледа на Стив.

— Това ли?… Адски неудобно нещо. Но вие сте Оп, и заповедите на Машината са…

— Свикнал съм с това.

— Тук има и други Опове — побърза да добави Чатърджи. — Дори някои от най-добрите работници…

— Моля да ме извините, майоре — прекъсна го Рейлънд, наведе се над телетайпа и набра името си и кода. Машината отговори веднага:

„П. Информация. Операторът майор Чатърджи е упълномощен да промени статуса ви. действия. Да се изиска необходимото оборудване за разширение на системата уравнения на общото силово поле и равновесното състояние.“

— Вече имате и задача, Стив! — възкликна майора, погледнал иззад гърба на Рейлънд. — При нас всичко става много бързо. Имам калкулатор с шест регистъра и стая, където може да се инсталира, докато се преоблечете. Гарантирам ви една торба долари.

— Изобщо не разбирам — каза Рейлънд. — Обща теория, равновесно състояние… Какво означава всичко това.

Но в тази област майорът се оказа един жизнерадостен невежа. Работата му беше административна. А останалото Стив ще узнае, когато му дойде времето, нали?

Рейлънд вдигна рамене.

— Добре. Докато Опорто е жив, друг калкулатор не ми трябва.

— Другият Оп? О, да, разбирам, вие винаги се държите заедно. Ще го командировам при вас.

Рейлънд не го слушаше. Той се взираше в телетайпа. Трябваше да помисли върху тази част от заповедта, която му се струваше най-важна. „Операторът майор Чатърджи е упълномощен да промени статуса ви.“ Нима този човек с блестящи, подвижни като живак очи, нима точно той трябваше да завърти ключа и да отвори нашийника? Или пък Стив не тълкуваше съобщението както трябва? Но Машината винаги се изразява точно. Друг е въпроса, че хората не винаги правилно тълкуват казаното. Дали се има предвид, че Чатърджи ще освободи Рейлънд? Или, може би, ще му промени статуса… до статус на суровина в банките за органи?

Последната мисъл накара Рейлънд да се съвземе.

— За какво й е на машината нереактивна тяга? — попита Стив. — Йонните кораби са способни да стигнат до всяка планета, а на мен ми се струва, че Плана на Човека се заравя все по-дълбоко в недрата на Земята, изоставяйки космическите колонии.

— Престанете! — извика майорът. — Такива мисли не влизат във функциите ни.

— Да не би Машината да се опасява, че нереактивната тяга ще попадне в ръцете на врагове на Плана? — настояваше Рейлънд. — Чии ще са тези ръце? Какви са тези врагове? Планът покори всички планети, в него е включено цялото човечество, освен няколко бегълци като Дондъривоу…

— Не биваше да споменавате за това! — майорът като че ли беше потресен. — И без това си имаме достатъчно грижи, за да допускаме незапланирани разговори.

„Явно няма смисъл“ — реши Рейлънд и кимна, за да покаже, че се е примирил. Майор Чатърджи веднага си върна жизнерадостната физиономия.

— Трябва да ви настаним — усмихна се той. — Вера! Влез, миличка!

В стаята важно влезе висока блондинка, обута в червен панталон и къс жакет със същия цвят. Преди два века е могла да бъде мажоретка в някой оркестър, но в Ерата на Плана изпълняваше много по-важна функция.

— Стив, това е Вера, една от най-добрите ни компаньонки. Ще ви помогне да се настаните и да навлезете в работата, гарантирам ви.

Компаньонката разтегли устни в професионална усмивка.