Януш Зайдел - Цилиндърът на ван Троф

Открих бележките тогава, когато комисията, назначена да изследва обстоятелствата по изчезването на Акк и професора, завърши работата си, увенчавайки с един не особено съдържателен протокол двете седмици на безплодни издирвания, разпити и разследвания. Установено беше, че за последен път са видели двамата някъде между четвъртия и петия пласт на Града, следователно в един слабо проучен и поради това — опасен район. Известно беше също, че са изчезнали трудовете на двамата учени, ала комисията не придаде на този факт особено значение. Впрочем нямаше никакви основания да се прави връзка между него и изчезването на археолозите. Да не говорим, че ако са тръгнали на продължително изследване, те са могли да вземат в чантите си едни или други материали.

Никой не прояви интерес към „Зелената тетрадка“. Честно казано, дори аз, негов близък приятел, не знаех чак толкова много за този документ. Тук, в Град Ц, този рай за изследователите на Стария свят, всеки от нас откриваше десетки уникални, вълнуващи находки. Всеки от нас забиваше нос в собствената тема и ако не бяха задължителните семинари два пъти в месеца, така и никой нямаше да знае изобщо с какво се занимават останалите.

Сега се опитвам да си припомня всяка дума на Акк, свързана със „Зелената тетрадка“. Той не говореше много за нея. Ясно беше като бял ден, че премълчава подробностите и по-интересната информация, та да може да блесне с тях на някой от поредните семинари.

Знам само, че тази тетрадка е била в същност дебел бележник с листи, изработени от изключително устойчив материал, предназначен за писане в трудни условия при космическите експедиции. Бележките били на един от езиците на Стария свят, отпреди Епохата на разделянето. Акк смяташе, че ги е писал един от участниците в междузвездна експедиция, която се завърнала на Земята със значително закъснение по време на Разделянето. Ако е било наистина така, би трябвало да признаем бележника за ценен документ, тъй като писмените исторически паметници от онази епоха не са много.

При тогавашните си разговори с Акк не знаех защо той нарича тетрадката „Бележник на Безсмъртния“. Смятах това название за своеобразна шега. Едва сега, след като се запознах с ръкописа на Акк, разбирам какво е имал пред вид.

Затова нека дадем думата на Акк Нуми, а чрез неговия превод и на „Безсмъртния“. Нека публикуването на този текст бъде изтълкувано като скромен жест в памет на нашия изчезнал другар, а моите заключителни изводи — като опит за разгадаване тайната на неговото изчезване.

Ле Диаз

Може ли да разшифроваме макар и сянка от мислите и чувствата на неандерталеца само по вида на черепа му? Така и по напуснатия, опустошен град на една умряла цивилизация не сме в състояние да реконструираме процесите и идеите, управлявали нейното общество. Особено ако достъпните за изследване елементи от този град — архитектура, предмети за всекидневна употреба не са рожба на живите човешки ръце, а са произведени от автомати.

Осъзнавайки, че е невъзможно да се избегне неумолимата съдба, само за няколко поколения обществото на планетата е загубило интерес към всяко творчество и особено към записването на мисли и факти. Пък и за кого ли да ги записва? Съзиданието е форма на защита на собственото съществуване от ограничеността на живота на отделната човешка единица. От мига, в който се е родило, човечеството открива, твори, изгражда — за да остави следа в благодарната памет на потомците.

Какво обаче да подтикне към творчество или поне към записване на текущите събития, щом краят на културата и цивилизацията, следователно и на човечеството като цяло, е точно определен…

Именно затова „Зелената тетрадка“, която аз назовах „Бележник на Безсмъртния“, е безценен извор на обективна информация за двата дяла на разделеното човечество през последния век от неговото съществуване. Вероятно това са записките на единствения човек, който обективно и без предубеждение е имал възможност да опознае и да сравни човешките общества, населяващи Земята и Луната в късната фаза на Разделянето.

Нарекох автора им „Безсмъртния“ между другото и поради това, че не беше възможно да се установи истинското му име. Може би по архивните материали от Луната ще успеем да установим самоличността на този човек. Впрочем това няма кой знае какво значение за читателя на бележките му.