Владимир Полянов - Ерих Райтерер

— Откъде го познавате?

И ме заплаши:

— Ако и вие сте като него — да знаете, ще бъда принудена още сега…

Но добрата жена не издържа. Следващия миг тя поомекна.

— Ах, господи, какъв скандал! Един квартирант, търсен от полицията, обвинен… Знаете ли, той…

— Той е бил ваш квартирант? — запитах бързо аз.

— Да, и слава богу, че не е вече! Вярвам, че полицаите са го отвели в по-подходяща квартира.

— Значи той беше арестуван! А другият?

— Кой друг?

— Едноименникът му, който е живял в същата стая… с него… и когото той ударил с нож през лицето?

Очите на фрау Лотти се разшириха.

— Вие фантазирате! Ерих Райтерер живееше тука съвършено сам! Дори никой не го посещаваше!

— Живял съвършено сам?! — не можех да сдържа изненадата си.

— Благодаря на господа за това! Но как сте узнали името му? Да не би да го пише на портрета му?

— На портрета му?!

Хазайката припомни:

— Този в златожълтата рамка, който не ви харесва…

— Нима той е рисувал?!

Фрау Лотти навярно забеляза колко съм разстроен и побърза да се прибере, изпълнена кой знае с какви съмнения. Аз стоях, объркан от неясните обстоятелства в тази история. Но когато се върнах в стаята си, направих откритие, което още повече ме слиса. Точно през лицето на нарисувания човек в златожълтата рамка, през това лице, което ме гледаше така дръзко и присмехулно, видях един прорез, направен с широк нож…

© 1928 Владимир Полянов

Сканиране, разпознаване и корекция: moosehead, 2010

Издание:

Игра на сенките

Българска. Първо издание

Съставител: Огнян Сапарев

Редактор: Тодор Чонов

Художник: Владимир Генадиев

ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1983

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/18148)

Последна редакция: 2010-11-13 12:00:00