Петър Константинов - История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001

Вярно е, че още през декември 1997 г. се създаде „нова система“ за защита при безработица и откриване на работни места с прякото участие на социалните партньори, но реални резултати от нея не последваха. В актуализираната програма на кабинета до април 2001 г. трябваше да се разкрият 250 000 работни места. Проектът остана обаче само пожелание. Селектирани бяха 20 проекта за 14 милиона лева, които осигуряваха 500–700 работни места, което също не се осъществи. Така в края на своя мандат правителството осигури на България първо място по безработни сред кандидатките за членки в ЕС — 17,4% (средно за 2001 г. — 17,7%). При положение, че Румъния бе свела безработицата си до 9,74.

Пак в навечерието на парламентарните избори 2001 г. средната работна заплата в България бе на последно място сред кандидатките за членки в ЕС — 112 щ.долара, докато Румъния имаше 130 щ.д. Унгария — 270 щ.д., Полша — 470 щ.д., а Словения — 870 щ.д.

Въпреки всички усилия и обещания в 2001 г. България остана на последно място сред страните кандидатки за членки в ЕС по размер на Брутния вътрешен продукт (БВТ). Така БВП на човек в Чехия за 2000 г. е 12 953 щ.д., в Унгария 9937 щ.д., Словения — 14 800 щ.д., Румъния — 6153, а България — 4959 щ.д.

Борбата с корупцията и организираната престъпност останаха почти само на книга. Както отбелязахме и по-горе доведени до край и с влязла в сила присъда бяха само единични дела за „дребни риби“. Това остана и основен фактор, препятстващ постъпване на действащи чужди инвестиции в страната, което реално би подпомогнало икономиката на страната и намалило безработицата.

В края на своя мандат правителството Костов обяви, че на собствениците са върнати 99,68% от земеделските земи и това открива възможност за реален пазар на земята. Фактически обаче дори и в 2001 г. не малка част от обработваемата земя оставаше необработена. България, която преди Втората световна война заемаше в това отношение едно от първите места в Европа по производство на земеделски произведения на глава от населението, сега изоставаше далеч зад Унгария, Чехия, Румъния, дори Словакия.

Въпреки положените усилия страната ни не можа пълноценно да съгласува интересите на националната ни и държавна сигурност с предприсъединителните показатели в НАТО.

Незадоволително бяха подготвени и развити и етапите на здравната реформа в страната, започнали на 1 юли 1998 г. Това наложи промени, отлагания и включване на Здравноосигурителната каса една година по-късно — на 1 юли 1999 г. Липса на ясна и добре очертана перспектива за промените, от които се нуждае здравеопазването в страната бяха причина за периодично възникващи критични елементи в осъществяване на реформата и поради това снижение нивото на здравната помощ за населението. Явление, което ще съпътства още години наред здравната реформа.

Един от главните критерии за евроатлантическата интеграция — хармонизиране на законодателството ни с това на ЕС, въпреки постигнатите начални успехи от правителството на Костов изостана в сравнение с постигнатото при другите страни кандидатки за членство. В края на 2001 г. налице беше все още внушителен нормативен материал, нуждаещ се от поправки и синхронизиране.

При много от случаите на привличане чужди инвестиции бе показана невероятна некомпетентност и липса на предварително проучване на кандидатите, най-показателна в това отношение е сделката с турската фирма „Джелайн холдинг“ за строежа на каскада „Горна Арда“ и част от автомагистрала „Тракия“ при неизгодни за България ниски цени, по които трябваше да осигуряваме милиарди квч електроенергия за Турция. Твърде скоро, след придруженото от тържества и фойерверки подписване на сделката, се оказа, че „Джелайн холдинг“ ще бъде съден от турската държава за измами и некачествено строителство и че цялата фирма е пред фалит заради дълг от 460 милиона долари. За съжаление случаят не е единствен и не остана единствен.

Всички тези негативи бяха допуснати до голяма степен благодарение на обстоятелството, че правителството бе поставило като стратегически приоритет включване в евроатлантическите структури.

Макар постиженията във финансовата и макроикономическа стабилност за четирите години на правителството на ОДС да остават реални и безспорни, съдбата на правителството Костов бе решена от негативите в поставените на втори и трети план социално-икономически проблеми и ширещата се корупция в държавата.

Всичко това заедно с някои други непредвидени фактори се очерта в последните месеци, приключващи пълния мандат на правителството на ОДС.