Алеко Константинов: По „изборите“ в Свищов

месо . А какво щеше да излезе от това? Щяха да останат няколко нещастни семейства, щяха на другата неделя да домъкнат една рота вайска и пак щяха да „изберат“ угодните тям лица. — Пусне ли се веднъж властта по пътя на насилията и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш. Това го опитахме цели осем години, това продължваме да го изпитваме и до днес…

В първото си писмо бяп ви съобщил, господине редакторе, че направихме две фотографически снимки; от митинга и от момента, когато избирателите бяха възпрепятствувани от полицията да подадат протестите на бюрото. Против нещастните фотографически негативи още в същия ден се устрои цяла потеря, но и до днес полицията не можа да ги открие, и няма да ги открие; те са скрити добре. Тероризирането на населението се почна още на другия ден след изборите: почна властта да заплашва гражданите; околийският началник тръгна по селата да насилва селяните да благодарят за свободните избори .

Ето в общи чърти как се извършиха свищовските избори за народни представители. Ето как „победиха“ консерваторите. Когато избирателите заявиха на окръжния управител, че той няма право да се меси в изборите; когато му напомниха окръжната телеграма за свобода на изборите, той с една презрителна усмивка отговоряше:

— Вий имате телеграма, а пък аз имам писмо — и се тупаше по джеба…

Ето какво означавала телеграчмата: „Окръжният управител има заповед да се придържа строго в границите на закона.“ Ако това е строго придържане в границите на закона, какво ли ще бъде пък беззаконието? Ако това е моралното влияние , какво ли пък ще бъде неморалното влияние?

Един куриоз. Като се видях, по желанието на някои приятели, с г. Стоилова в Свищов, той ме срещна много любезно и ми каза:

— Г-н К., ще мзи бъде твърде приятно да се срещнем в Народното събрание.

Като се върнах в София, виждам г. д-р Сава Иванчов, който също изпита моралното влияние в Радомир, съобщих му за срещата си с г. Стоилова и той ми каза:

— А бе Стоилов и на мене каза същото. Като се видя около Радомир заграден с 200 души конници, мои избиратели, той се стресна и като ме видя, стисна ми ръката и ми кавза: „О, г. Иванчов, драго ми е, че ви виждам, и ще им бъде приятно да се срещнем в Народно[то] събрание.“

Едва се обменихме с тия думи, обади се и трети приятел:

— А бе, господа, че Стоилов и на мене каза същите думи.

Че като дигнахме един смях…

P.S. Научавам се , че някои младежи в София устройват нов клуб и не могат още да решат как да го назават: дали „Клуб «Бяла Слатина»“ или „Клуб «Морално влияние»“. При всичко, че отсега нататък с името „Бяла Слатина“ ще се свързва възпоминание за една от най-позорните подигравки с избирателното право на българските граждани, но все пак азв съм на мнение клубът на младежите да се нарече „Клуб «Морално влияние»“. То има и по-общ характер, по-дълбока смисъл и съдържа в себе си безконечно ядовит сарказъм.

Препоръчвам на моите приятели от Свищов, Видин, Лом, Търново, Кюстендил и др. Да последват примера на софийските младежи.

Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Ганя“.

София, 21 септември 1894 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3723]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00