Алеко Константинов - Що значи - „Народът ликува“

И чуваш думи измежду публиката:

— Не ги е грях от Бога — казва една стара жена, — из улиците очите ще си извадим от мрачина, нямат за газ пари, а тук взели свещи да ми палят.

— На общинските учители за хляб пари не дават, а за техните рабски факелцуги намират средства.

— Докторе, в Париж тъй ли празнуват 14 юлий?

— Господа, господа! Свещите гасят! Ха-ха-ха!

— Тук не е Бяла Слатина — обажда се една група весели студенти, — там гасят свещите, за да могат да ги палят тука.

Ликува народът, както виждате…

А в това време върху верандата на Градския съвет военната музика будеше нощта с един стар, стар, много стар турски марш.… И звуковете на този марш ме пренасяха в епохата, когато Фазлъ паша под звуковете на музиката пиеше, окръжен с раболепните чорбаджии, мастиката си и се наслаждаваше от висящите трупове на избесените нещастници…

Махнете се от мене, проклети спомени! Сега ли ми дойдохте на ума, когато радостната вест лети по всичките, дори и най-затънтените краища на България; когато цялата столица е на крак и всичко честно и интелигентно бърза да стане начело на неизчислимата маса ликующ народ. Когато целият е окичен със знамена и нощта е тъй вълшебна; когато Градската градина представлява една фантастическа феерия, обляна, буквално обляна със светлината на хиляди фенери и всред този блясък шествува с музика начело цветът на столичната интелигенция със запалени факли. Когато на челата на всички се чете безкрайна радост и жажда да коленичат в подножието на трона и в блажено упоение да лицезрат Святинята, залога за нашето щастие и благоденствие. Когато френетически ура, изходящи от хиляди въодушевени гърла, цепят въздуха…

София, 6 ноемврий 1895 г.

Източник: [[http://www.litclub.com|Литературен клуб]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3735]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00