Алеко Константинов - Сеятели на рабски чувства

Какво е туй? Ради бога, кажете ми, какво е туй? Аз пак ще попитам: бездънна глупост ли е туй или мерзко раболепие на една нещастна рабска душа? Груба подигравка ли е туй с ордените или е кръвно оскърбление на поета Вазова? „Сънувал ли е Вазов за такава щедра и висока милост! Не, не е сънувал и не е можел да сънува… Радвай се, поете, радвай се и ти, благородна майко негова…“ Като четеш тия редове, ще помислиш, че се е събрал, всемирен конгрес от поети и писатели и е провъзгласил г. Вазова за величайши поет на всичките векове. Па даже и това величайше щастие не би оправдало рабския дух на такъв телешки възторг, защото един велик поет не само че може да сънува, но и ясно да съзнава своето значение. „Какъв голям и скъп подарък за един поет…“ За кое приказваш ти, жалък драскач? За звездата II степен ли? Туй ли е скъпият подарък за един поет ? Не ли е срам, не ли е грях, господа, да пишат подобни гадости в един вестник, който носи хубавото име „Прогрес“? Вазов сам си е звезда, звезда литературна, и никакви звезди с истински или фалшиви брилянти не могат да отличат неговите заслуги, като се вземе във внимание, че някакъв си Георги Живков, като има всичките първостепенни ордени, носи и ордена I степен за храброст …

Жал ни е, че сме принудени, да кажем горчивата дума за един добродушен човек, но това е наш дълг. Ако подобно излияние бе казано в частен разговор, кой щеше да му задиря, но това се пише в един вестник, който се пръска по градове и села и дава духовна храна на неукрепналите в самосъзнание грамотни хорица, едва що избавени от рабското иго.

Печално явление!

София, 1 октомври 1895 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3734]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00