Алеко Константинов - Из миналия живот на „Славянска беседа“

„Благодаря — каза му тя, — аз съм здрава, но вий изглеждате да сте болен.“ — „Е, тогаз, дай да се ч… чукнем!“… Аз не можах повече да се сдържа, спуснах се към офицерина и като го хванах с двата пръста за ръкава — вий виждате, че господ ми е дал силица, — с един замах го дотътрих и го сложих на стола му. Какво?! Що! Мужик! Развика се онуй ми момче и бърка да вади шашка, па и прапорщика, и той изведнъж за сабята се хваща. Аз им казах тихичко, но решително, че ще строша шашките им, ако се осмелят само да ги изтеглят, и си сложих ръката върху един тежък стол. И представете си те млъкнаха. Видяха с кого имат работа… Почна се лотарията, след туй пак танци, завъртя се балът, възстанови се веселбата. Кога са се измъкнали офицерчетата — аз не забелязах. Свърши се балът, излизам аз с жена си през градината: в ръце държа една ваза и една мастилница желязна — от лотарията ми се паднаха. Вървим си така, тихичко, излязохме на улицата срещу двореца; по едно време като изплющя един камшик по врата ми — звезди ми светнаха пред очите. „Варди се!“ — извика жена ми. Доде да се обърна — пляс! Още един камшик по гърба ми. Взирам се, офицерчетата! Носовирков и Лимоничков! Че като грабвам вазата — — бух едного, мастилницата — бух другиго; те обърнаха гръб, погнах ги — кого настигнах, не зная, ама едно таквоз текме му изтипарих, трябва и днес да го помня, ако е жив. Посмекчиха се вече тези възточни бабаитлъци. Кажете, господа, можете ли да допуснете, че е възможен днес за днес такъв скандал в Беседата. И мислете, че малко е спомогнала Славянската беседа за смекчение и облагородяване на нравите. Сега не подпоручик, ами и генерал, като влезе в салона, с респект влиза. Право казва един от вас, че сега:

— Сбогом, господа. — Сбогом, господин Бомбардек. — Тази година ще се качим ли на Мусала? — попита весело на излизане Бомбардек. — Разбира се. То се знай. О, да, да! — извика въодушевено компанията.

— А propos, господа — каза Бомбардек на излизане, — онзи ден една бедна вдовица съжаляваше, че не дала дъщеря си да се учи за певица, а я омъжила, та я поробила млада-зелена. „Да беше отишла в странство да се учи, може би щеше да й проработи честта, та някой път даже в Славянска беседа да пее.“

Разбирате ли, господа! Даже в Славянска беседа! Видите ли как нашето общество високо цени вече Беседата! Сбогом!

София, 23 март 1895 г.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6275]

Последна редакция: 2008-04-15 09:00:00