Алеко Константинов: Избирателен закон

Чл. 20. Гласоподаването е явно и бюлетините се пущат със снопове. Един избирател може да гласува под разни имена, догдето се умори. Пазачите на вратата имат право да прегледват предварително всяка бюлетина.

Чл. 21. Със съгласието на полицията може да гласува и този, който не е записан в избирателния списък.

Чл. 22. Срещу името на всеки избирател, който не е гласувал, членът на бюрото отбелязва, че е гласувал, и пуща в урната приготвени бюлетини.

Чл. 23. Лицата, които не са записани в избирателните списъци и са пили за сметка на полицията през цялата нощ, нахълтват в тъмни зори в изборното място и заграждат урните.

Чл. 24. Зданието, гдето става изборът, и съседните с него здания се натъпкват с въоръжена сила. Артилерията може да се разположи и по-надалеч.

Чл. 25. Запретено е на благонадеждните да отиват на изборите без оръжие или каквото и да било оръдие (тояги, бастони и пр.).

Чл. 26. Председателят на бюрото бди и внимава: щом се покажат невъоръжени избиратели, дава сигнал на полицията и войската да стреля. Надлежните административни и военни власти са длъжни да го слушат.

Чл. 27. Властта може да арестува всичките избиратели, ако има достатъчно помещения в града.

Чл. 28. Избирателните събрания не могат да се занимават освен с избирание на лицата, които са посочени от министъра на вътрешните дела — в противен случай свещите се изгасяват и почват да действуват лицата, указани в чл. 24 от настоящия закон.

Чл. 29. Щом се свърши гласоподаванието, председателят на бюрото, без да чете бюлетините, обявява за избрани посочените предварително лица и принуждава въоръжените избиратели да подпишат благодарствена телеграма за дадената свобода на изборите. Телеграмите се подават от името на всичките избиратели в околията.

Бележка. Бюлетините, освен действителните, се пазят в окръжната постоянна комисия до проверяванието на избора.

Чл. 30. Ако във време на гласуванието не успеят да арестуват всички разсъждающи, арестуванието може да се продължи и след гласуванието. Рязанието на уши се предоставя на околийските началници, а за стреляние върху жените изпращат се най-храбрите офицери.

Чл. 31. Правилността на изборите може да оспорва само министърът на вътрешните дела.

Чл. 32. Народните представители получават, докле трае сесията, по 20 лева дневни, а нощни им се дават според заслугите и степента на муканието.

Чл. 33. Начинът за изгасявание на свещите и за упражнение на моралното влияние се определя от министъра на вътрешните дела, който дава на подведомствените си административни органи подробни инструкции по телеграфа. Лентите на подобни телеграми веднага се унищожават.

Чл. 34. Всеки административен, съдебен или други какъвто и да бил държавен или общински служител, който се откаже да изпълни обязаностите, които му се налагат по настоящия закон, наказва се с лишение от служба и опозорявание чрез печата.

Чл. 35. Председателят и членовете на бюрото, които съзнателно допускат някой избирател да гласува свободно, лишават се от доверието на властта.

Чл. 36. Председателят и членовете на бюрото, както и проверителите, които се откажат да подпишат продиктувания тям дневник за абсолютна свобода на изборите, изваждат се от служба.

Чл. 37. Ония, които са назначени за изброявание на гласовете, ако не скрият или не променят неблагонадеждните бюлетини; ако не притурят достатъчно количество благонадеждни и ако не прочитат умишлено само имената на поръчаните кандидати — подвъргат се на екзекуция чрез изгасвание на свещите.

Чл. 38. Ония от въоръжените избиратели, които окружават урните, ако на поканата от бюрото не се хвърлят върху невъоръжените и не ги разгонят с помощта на оръжието сиизгубват правото да искат служби и предприятия от държавата.

Чл. 39. Ония, които влязат в избирателното място с оръжие, ако са влезли със съгласието на полицията, нареждат се около бюрото; ако са влезли без съгласието на полицията, наказват се със затвор от 1–3 месеца и глоба от 100–300 лева, а по желанието на министъра на вътрешните дела могат да бъдат предадени на съд и за бунт против държавата.

Чл. 40. Ония, които окружават бюрото, ако не употребят заплашвание, насилие, бой и убиване, за да накарат неблагонадеждните избиратели да се въздържат от гласоподавание, наказват се със залп от войската.

Чл. 41. Предвиденото в горните два членове наказание се налага и върху лицата, които са дали средство или по какъв и да е начин са способствували да се извърши един неблагонадежден избор.