Константин Константинов: В планината

Савата посочи и каза:

— А пък през тази дупка веднъж стари хора пуснали една свиня и тя след една година излязла с дванадесет прасета във Влашко. Разбрахте ли? Оттук чак в Богданската земя се отива… Я! Кога са изгорели свещите? Дайте по-скоро други! — викна главатарят.

Трите свещи бяха догорели. Докато Асен извади нови, един прилеп се блъсна в четвъртата и я угаси. Изведнъж стана съвсем тъмно и страшно. Дружината се спря на мястото си като ослепяла. Студени тръпки запълзяха по гърбовете. В тъмното се чу гласът на Савата:

— Я седнете на земята, да не се загубим! Че после кой ще ви търси из Влашко… Де е кибритът?…

В тоя миг силен вик екна из пещерата. Изведнъж нещо зави, заръмжа, зацапа, запляска из водата. Нещо със сила се разтърси наблизо, после зафуча, като че тичаше лудешки в тъмнината. Както бе насядала, дружината съвсем се вкамени. Искаха да помръднат и не можеха. Савата се опита да каже нещо, но гърлото му се бе схванало. Изведнъж Диньо изрева:

— Олеле, маминко, змеят! Плесна ме с опашката си!…

В същия миг и Асен усети, че нещо мокро и космато го плесна по лицето. И той изписка. Някой силно блъсна Коста, търколи го, после се притисна до Савата. Нещо го близна по ръката и той изведнъж се опомни.

— Змеят! — запищяха и тримата, колкото им глас държи. Савата викна:

— Кибрита! — Но никой не го чу. Тогава той протегна ръце в тъмното, веднага напипа нещо мокро, живо, космато, стисна го с една ръка и изръмжа:

— Пипнах ли те!… — С другата бързо затършува из джебовете си и най-после намери кибрита. Тикна го в ръцете на Асен и викна:

— Запали! Хванах го!… Жив ще го занесем в къщи!…

Най-после Асен запали свещите и дружината разтреперана се огледа. Срещу тях — побледнял и засмян, Савата стискаше в ръка опашката на мокрия Арап, който скимтеше от радост. Изведнъж всички се ухилиха: олекна им. Само зъбите на Диньо тракаха още. Савата пусна опашката и викна:

— Ти що щеш тука, бре? Нали остана уж да пазиш? През комина ли се вмъкна? И студена баня си направил? Ала пак по-юнак излезе от тия тук страхливци. Я се погледнете! Срамота, разтреперана дружина!… Арап змей направиха!…

Дружината засрамено мълчеше. Само Коста се обади:

— Ама, бате Сава, и ти май не можа да намериш кибрита… я да ти пипна сърцето…

— Тц! Млък! Какво ще пипаш сърцето ми — сърце юнашко — и туйто! Хайде сега горе, и много да не знаете, че друг път няма да ви водя в змейовите дупки!

Тогава Диньо, който още трепереше, преглътна и каза:

— То друг път, бате Сава, ти и да ни водиш, не се знае май ние дали ще дойдем.

© Константин Константинов

Сканиране и разпознаване: unicode, 2007

Редакция: BHorse, 2007

Издание:

Константин Константинов. Приказки за тебе. Избрани приказки и разкази

Златна библиотека. Избрани творби за деца и юноши

Под редакцията на Дамян Дамев

Двадесет и трета книга

Издателство „Народна младеж“, София, 1972

Редактор: Христиана Василева

Художник: Иван Кьосев

Художествен редактор: Тончо Тончев

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Елена Иванова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3271]

Последна редакция: 2007-08-29 08:16:24